Даниел Суарес - Прилив

— Но сега знаеш.

Тя кимна.

— Белезите ти… Аз проверих записите от килията… и…

— Значи наистина не си знаела?

В очите ѝ той можеше да види истинска болка.

— Нямах представа какво си преживявал. Наистина.

Грейди се почувства облекчен. По някаква причина той усещаше, че може да ѝ се довери.

Неочаквано въздухът престана да се движи край тях. Тримата увиснаха неподвижно. Спирането им не бе предшествано от забавяне. Те просто бяха спрели.

Алекса проверяваше системите си, загледана в показанията на шлема си.

— Какво става? — кресна Котън.

— Не зная. — Тя продължаваше проверката. — Една трета гравитация, нулеви отклонения… би трябвало да се движим.

Познат глас се включи в разговора:

— Никъде няма да отвеждаш затворниците ми, Алекса.

Тримата се обърнаха да видят приближаващия се към тях Морисън. Той бе протегнал брониран пръст към тях, чийто връх проблясваше.

Алекса мрачно отпусна ръце.

— Вграден гравитационен лъч. Това вече е нещо ново.

— Мога да неутрализирам гравитационното ти огледало. Прекрасна играчка си изобретил, Грейди. Едно от нашите подобрения включваше способността да излъчваме огледалото на произволно разстояние.

Дори и сред ужаса си Грейди не можеше да не се удиви.

— Как…

Сега спасителката им споделяше безпомощността на двамата си пътници. Като муха, оплетена в паяжина.

— Не знаех, че вече съществуват лъчители, достатъчно малки, за да се поберат в броня — каза тя.

— Размерът не е ограничение, те просто изискват много захранване. Нещо, което костюм като твоя определено не е в състояние да предостави. Излиза, че Хедрик не ти дава всичките си играчки. Поне за това е достатъчно умен.

Подир това четиримата останаха да висят мълчаливо, хиляда и петстотин метра над Илинойс, сред безоблачно нощно небе.

— Пусни ни, Морисън.

Той поклати глава.

— Ти си свободна да си вървиш. След като ми върнеш затворниците.

— Хедрик ме е лъгал. Всички вие сте ме лъгали. Защо?

— Ти си над петдесетте, Алекса. Крайно време ти е да пораснеш.

— Ти си знаел какво става в изолационния комплекс.

— Ако знаеш колко ми е омръзнало от вечната ти невинност. Ти пърхаш насам-натам и всички те обичат. Ти си бъдещето на човечеството, а моят проект бива прекъснат и аз се превръщам в генетична шега. Само че аз имам навика да оцелявам, Алекса. Аз върша мръсната работа, за която никой не знае. Когато нещо трябва да бъде сторено, директорът се осланя на мен и на синовете ми. Външният свят е безмилостно и противно място. Грейди и Котън поне имат някакво предназначение. А каква е твоята цел? Като изключим нуждата да бъдеш генетична библиотека за момента, в който те най-сетне открият как да пренасят умове от едно тяло в друго?

Тя присви очи.

— О, и за този ли проект не си знаела? Какво пък, ние не ти казваме всичко.

Алекса стискаше зъби.

— Сега бъди така добра да ми предадеш Грейди и Котън. — Той протегна и другата си ръка, очевидно готова да задейства някакво вградено оръжие.

Котън направи опит да се скрие зад нея.

— Алекса, ти знаеш, че те ме принудиха да правя това. Никого не съм наранявал, кълна се.

Морисън се изсмя.

— Колкото и да проповядваш, ти също не си светец, Котън. Алекса, Котън казвал ли ти е как го открихме? Елитен крадец, опитващ се да проникне в Бюрото. На това му се казва да си надцениш способностите.

— Алекса, не му позволявай да стори това.

— Твоите десет години така или иначе почти изтекоха, Котън.

Алекса изтегли някакво черно и продълговато устройство от колана си. Върхът му проблясваше с изключително силна тъмносиня светлина.

Морисън отпусна въоръжената си ръка.

— Позитронен пистолет? Това е смъртоносно оръжие, Алекса. Откъде си го взела?

— Много добре знаеш.

Лицето на ветерана оставаше скрито зад визьора, но изражението му можеше да бъде разгадано по бавното кимване.

— Той е слаб.

— Пусни ни, Морисън.

— Чуй се само, Алекса. Ти нарушаваш регулациите на Бюрото. Подминаваш правилата за изнасяне на технологии. Нарушаваш субординацията.

— Той ще ни убие! Ще ни съсухри като онази Дейвис! — кресна Котън.

Морисън кимна към оръжието ѝ.

— Колко антиматерия си заредила?

— Една милиардна част от грама. Затова не си играй с мен.

— Ти не си убийца, Алекса. И освен това ти е известно, че Грейди и Котън трябва да дойдат с мен. Правителството вече знае кой е Котън. Агентите ще го подложат на разпит — и мъчения, ако се наложи — за да изтръгнат информацията от него.