Даниел Суарес - Прилив

Котън се отдели от ръцете ѝ и се хвърли да целува земята.

— Слава на Бога!

Алекса разтревожено погледна към Морисън.

— Той мъртъв ли е?

— Не, само в безсъзнание. Но не зная за колко време.

С по-спокоен вид тя се приведе и откачи от колана на Морисън устройство, което Грейди познаваше — психотронно оръжие. Тя насочи лазерната точка към челото на поваления и я задържа за няколко секунди.

— Сега ще дойде в съзнание след около половин час.

Грейди кимна.

— Благодаря ти, че ме спаси. Ако действително ме спасяваш.

Алекса изкриви лице.

— Не съм сигурна. Само зная, че не мога да сътруднича за нещата, които си изпитал. И че трябва да спрем случващото се в изолационния комплекс.

— Все още ли вярваш в онези сценарии, които ми показа?

Тя сви рамене и не отговори веднага.

— Вече не зная на какво да вярвам.

Котън се изправи. Той все още носеше нелепите си оранжеви предпазни дрехи.

— Не бих искал да ви прекъсвам, само че Господният гняв ще се стовари отгоре ни всеки миг. Би било прекрасно да продължим разговора си другаде.

— Котън е прав — потвърди Алекса. Тя извади малък метален писец, оказал се лазерен нож. Тънкият лъч остро прогаряше мрака. С помощта на това устройство тя отряза късче от дясното рамо в костюма си. Ботушите ѝ също бяха подложени на тази процедура.

— Какво правиш?

— Отстранявам проследяващите частици.

Грейди кимна одобрително.

Котън стоеше над зашеметения ветеран:

— Ако някой ми помогне да сваля тези предпазни дрехи, с радост бих се изпикал върху лицето на Морисън.

— Престани, Котън. Имаш късмет, че изобщо си жив — сряза го Алекса. — Не превръщай нещата в лични, иначе само ще му дадеш още една причина да те преследва.

Тя бе започнала да захвърля по-голямата част от оборудването си.

— Защо ги захвърляш?

— Всички те могат да бъдат проследени. Ние се отнасяме изключително сериозно към изолирането на технологии. Много скоро тук ще пристигнат хора, които да приберат оборудването, както загатна Котън.

Грейди погледна към Морисън.

— А какво ще правим с него?

— Остави го.

— Ами костюмът? — Грейди оглеждаше бронята. — Ще имаме повече време, ако го оставим без комуникация. Бихме могли да изхвърлим оборудването му на няколко километра от него…

Алекса се замисли над това.

— Можем ли да го свалим? — додаде ученият.

Тя кимна.

— Съществува вграден механизъм за отваряне, но той е достъпен само за персонал от определено ниво. Към което спадам, за щастие, и аз. — Тя коленичи до Морисън, допря ръка до шлема му и се обърна към микрофона си. — Необходима е извънредна медицинска помощ.

Неочаквано бронята на Морисън започна да се разтваря.

— Проклет да съм.

Тя се надигна.

— Включването на подобен метод е наложително. Диамантоидната броня не може да се реже.

Грейди пробно повдигна една пластина.

— Очаквах, че ще тежи много повече.

— Това е най-твърдата субстанция, позната на човека. Скоро те бяха събрали всички елементи от бронята. Алекса не пропусна да захвърли онези четири от тях, които притежаваха вградени проследяващи частици. Междувременно Морисън започна да се свестява.

Котън повдигна вежди.

— Подранил е с петнадесет минути. Корав негодник. Морисън напразно посегна към оръжието си. Алекса бързо насочи психотронния пистолет към него.

Военният бързо прецени ситуацията, забелязал оборудването, което тя бе свалила от себе си. Той се усмихна злорадо:

— След този цирк повече няма да бъдеш любимката на Хедрик, Алекса, а ще станеш поредното незначително лице. Какво падение…

Котън стовари юмрук върху челюстта му. Морисън почти не трепна.

— Мамка му! — Брадатият се отдръпна, разтриващ ръка. Морисън го изгледа презрително.

— Ти си женчо, Котън.

Алекса насочи оръжието.

— Сладки сънища.

Макар заспиващ, Морисън съумя да ѝ покаже среден пръст. Всред хъркането му жената захвърли оръжието към останалото си оборудване и направи знак на останалите двама да се приближат към нея. Грейди почувства гравитацията около него да се променя — и неочаквано посоките се извъртяха.

Докато тримата се издигаха, Грейди каза:

— Агент Дейвис е мъртва. Заместник-министърът Макалън също. Всички, които повярваха на историята ми, са мъртви. А полицията много скоро ще започне да търси Котън. Къде ще отидем?

— Аз се сещам за място… — обади се Ричард Луис Котън.

Отдавна минаваше полунощ по времето, когато Алекса — заедно с Джон Грейди и Ричард Котън — започна да се спуска към плоския покрив на огромна десететажна сграда без прозорци в месарския квартал на Чикаго. На един километър пред тях се простираше центърът на града.