Даниел Суарес - Прилив

Директорът на ЦРУ го погледна намръщено.

— Това е последното, което ни трябва в този момент — да замесваме и политици.

Представителят на Националната сигурност кимна.

— Не бива да казваме на никого за БКТ. Ако хората разберат колко безсилно е правителството, ще последва политическа криза.

Монахън местеше поглед между тях.

— Тогава какво ще правим? Не можем да бездействаме.

Заместник-директорът на ЦРУ смръщи лице.

— Може би точно това трябваше да направим от самото начало. Просто да ги оставим на мира. Да оставим нещата както си бяха.

Монахън погледна към екрана. Бедствието далеч не бе приключило: то се повтаряше отново, на километри извън града, където цяла артилерийска част политаше към небето, заедно със заобикалящите ги поля. Мястото бързо се превръщаше в открита мина.

Тя посочи.

— Какво ще си помислят хората, Майк? Половината от главната улица на Детройт току-що отлетя в небето пред десет хиляди свидетели.

— От БКТ заглушиха всички комуникации.

— Той е прав. Няма никакви репортажи и качени в YouTube материали.

— Искаш да кажеш, че са постъпили правилно?

— Те са се погрижили да предотвратят слухове. Никъде няма военно оборудване.

Тя стисна юмруци.

— Вие сте непоправими…

— Бъди практична, Кей. Това е огромно бедствие, няма спор. Само че не можем да подобрим нещата чрез влошаването им. Стотици млади мъже и жени погинаха. Те направиха опит да защитят страната си, но изгубиха. За момента. Няма да помогне никому да разкриваме това.

Кей Монахън се отпусна в едно от креслата.

— Трябва да се свържем с президента.

— Нищо подобно.

— По дяволите, той ще забележи, че насред Детройт са изникнали празнини. Батальон от 82-ра въздушна дивизия току-що се издигна сред небето.

— Ще накараме метеоролозите да измислят нещо. Климатични промени. Необичайни вихрушки. Нещо. Та нали Детройт е точно край Езерата.

— Или поне достатъчно близо до тях.

Жената поклати глава:

— И очаквате хората да повярват, че седемдесет тона военни машини са били грабнати от някаква си буря?

Няколко мига всички мълчаха.

— Очевидно е, че ще трябва да поработим над версията, но това е насоката.

Тя въздъхна:

— БКТ уби Бил Макалън. Нима ще оставим лакеите им да си правят каквото си искат безнаказано? След колко време те ще се заемат с нас?

Представителят на ЦРУ отпусна ръка върху рамото ѝ.

— Те няма да го сторят, Кей. Не мисли за това. Да се опитаме да се оправим с последиците. Да спечелим време.

В продължение на следващия половин час тя се чувстваше вцепенена — през този период генералите и директорите на разузнаването се опитваха да разпределят на допустими парчета задачата по потулването на проблема. На Монахън всичко това ѝ звучеше нелепо — нещо, на което обществеността нямаше да повярва. Но пък тя бе видяла истината и все още се затрудняваше да повярва. И тя не спираше да си мисли, че трябва да съществува някакъв подход, за който тя още не се е досетила. Някаква стратегия, чрез която да надвие БКТ.

Тогава се разнесе далечен трясък. Чашите с вода върху масата трепнаха, макар да се намираха дълбоко под земята.

Всички наскачаха от местата си и се вторачиха в тавана.

— Какво, по дяволите, беше това?

— Хедрик е решил да се разправи с нас. Щом той може да контролира гравитацията… Нищо не му пречи да ни изтръгне направо от земята!

Монахън се огледа. Паникьосани. Всички те се бяха паникьосали.

— Дори един правителствен бункер вече не е безопасен! Трябва да излезем и да се разделим. Иначе най-важните за страната агенции ще останат без ръководство.

В този момент Монахън следваше развоя на събитията без никакъв интерес. Тя бе качена в електрическа кола заедно с двама генерали и група охранители. Всички пазачи носеха биологични защитни костюми. Явно някой бе грабнал погрешната папка. А може би не съществуваше сценарий, в който тези бункери политаха към небето.

Колата спря отвъд входа на тунела. Тук унесът на Монахън ѝ беше от полза: тя не се вцепени веднага. Генералите около нея се бяха хванали за главите, но тя крачеше спокойно, загледана в останките от танкове и коли, врязали се в хълмовете около тях, заедно с останките от стотици военни — замръзнали и потрошени трупове.

Тя осъзна, че целият батальон е бил захвърлен тук от боговете на технологиите. Богове, които те бяха разгневили.

Джон Грейди се събуди в удобна модернистична спалня с висок таван. Стените не се допираха до него, те представляваха по-скоро прегради. По тази причина ученият можеше да чуе мълвенето на телевизор. И тракането на съдове.