Даниел Суарес - Прилив

Грейди подръпна найлоновите въжета. Те изглеждаха сигурни.

— Защо не. Какво толкова би могло да се обърка?

Котън прихна:

— Прословути последни думи.

— За начало измести десния регулатор до задна позиция. Нека гравитационното ти поле бъде колкото се може по-тясно. Това ще ограничи мащабите му малко над ръста ти.

Ученият раздвижи пръсти в ботуша и изпълни заръчаното.

— Това означава, че ще бъда обграден от излъчване с диаметър два метра.

— Точно така. Най-добре натисни бутона, за да фиксираш тази настройка. Не бихме искали по невнимание да разшириш границите му и да издърпаш някоя от стените върху главите ни.

Той натисна бутона и пробно докосна регулатора — последният не помръдваше.

— Готово.

— Сега постави левия регулатор в позиция на равновесие. По този начин няма да отхвърчиш, когато задействаш притока на енергия.

Грейди изпълни наставленията ѝ и кимна.

— Добре. Сега включи захранването.

Ученият се поколеба за момент, преди да се обърне към ръкавиците си. Очевидно те и ботушите притежаваха собствено захранване и бяха свързани на квантово ниво с ремъците — и вероятно с останалата част от бронята. След миг той си припомни как да извика холографски панел пред ръката си.

— Запомни да не извикваш този интерфейс, докато се намираш във въздуха — посъветва го Алекса. — Никога не прекъсвай енергийния поток по време на полет.

— Разбрах. — Грейди докосна бутона за включване.

И неочаквано се озова във въздуха. Стомахът му подскочи като в увеселително влакче. Ученият леко се оттласна от пода и се понесе нагоре, докато найлоновите въжета не се изопнаха.

Той се усмихна широко и се засмя.

— Това е невероятно!

Котън стоеше до Алекса и гледаше развеселено.

— В онзи затвор здравата са ровичкали из главата му.

Алекса размаха ръка, за да привлече вниманието на Грейди.

— Добре. Сега искам да изпробваш движението в различни посоки. Не го прави при пълна гравитация; няма как да сме сигурни, че тези въжета или греди ще удържат. За начало избери посоката на падане с двата крака…

Грейди се съсредоточи и избра наляво — тази част на лабораторията бе по-свободна.

— Добре. Сега бавно плъзни напред левия регулатор, за да достигнеш четвърт гравитация.

Грейди си пое дълбок дъх и раздвижи пръсти. Неочаквано естествените закони на вселената се протегнаха към него и го дръпнаха наляво — която посока се бе превърнала в напълно убедително „надолу“. Струваше му се, че Алекса и Котън са залепили стъпалата си върху отвесна скала; подът на лабораторията се простираше към дъното на тухлена стена тридесет метра под него.

— Господи!

Найлоновите въжета не му позволиха да продължи падането си; няколко секунди той остана да виси като паяк, преди да успокои сърцето си.

— Лицето ти се е изчервило, Джон. Добре ли си?

Той се засмя.

— Да. Прекрасно е! Удивително. Просто ми трябва малко време, за да свикна.

Грейди промени посоката на падане, без да изменя силата на гравитацията. Ъгълът на падане се стрелна през хоризонта му. Въжетата и гредите проскърцаха.

— Удивително…

Той продължи да експериментира, първо в една посока, сетне в друга. Накрая погледна към спътниците си и кимна.

— Мисля, че съм готов за свободен полет.

Алекса го наблюдаваше със стиснати устни.

— Бъди внимателен, Джон. С такава екипировка лесно може да пострадаш, особено в подобно помещение. Ще паднеш от тридесет метра към тухлена стена, а може и да я разбиеш, ако не внимаваш.

Ученият си пое дъх и отново си преговори управлението.

— Няма. Вече усвоих нещата. В най-лошия случай просто ще дръпна регулатора в левия си ботуш и ще се върна в безтегловност. Нали така?

Тя кимна.

— Да. Спомни си това, ако изпаднеш в затруднение.

Котън се намръщи:

— Това не е всичко. Безтегловността е едно, но ти внимавай за посоката на падане край стени и мебели. Те са били наивно проектирани за среда, в която посоката за надолу остава неизменна. Затова внимавай да не строшиш нещо.

— Не се притеснявай, вече разбрах. Все пак тази технология съществува благодарение на мен.

— Гордостта предшества падането…

— Казах, че ще се справя. Сега аз влизам в равновесие, а вие започнете да ме развързвате.

Алекса пристъпи напред. Задържаща по-голямата част от тялото си извън измененото поле, тя започна да отвързва въжетата, прикрепени към грависа на Грейди. Само след минути той се носеше свободно във въздуха.