Даниел Суарес - Прилив

Освободен, Грейди възкликна високо, скръсти ръце пред себе си и започна да танцува казачок във въздуха.

— Добре, достатъчно с игрите. Опитай да се насочиш към вратата.

С един последен възклик ученият насочи десния си крак към целта и се съсредоточи. Без да помръдва левия си крак, той бавно усили силата на гравитацията.

Но не достатъчно бавно: в следващия миг той вече падаше с петдесет километра в час към прага.

— Ляво! Дръпни левия регулатор!

Грейди притисна левия регулатор с пръстите си и изключи гравитацията, само че инерцията продължаваше да го води със значителна скорост.

В пристъп на съобразителност той изви десния си крак и леко увеличи гравитацията в тази посока, за да завие обратно — като кънкьор, който убива инерция.

— Внимавай със стелажа!

Грейди се сблъска с мебелта съвсем леко. Но променената посока на падане накара стелажа да се наклони настрани и да изсипе съдържанието си. Ученият веднага се върна в равновесие. Всички предмети от рафтовете се понесоха във въздуха — множество дребни превключватели и електронни компоненти.

Котън бе сграбчил плешивата си глава.

— Небеса! Погледни какво направи!

А Алекса кимаше одобрително.

— Бързо мислене, Джон. Физичните ти знания ще ти бъдат от полза. Първият закон на Нютон. Праволинейно движение.

Грейди кимна и потупа стелажа пред себе си.

— Благодаря ти, Исак.

— Сега опитай отново.

— И този път се постарай да не се докосваш до смъртта — посъветва Котън.

Грейди си преповтори функциите на грависа и пробно направи желаните движения.

— Вече разбрах — каза той, погледна към прага и обяви: — Ще се насоча към вратата.

— Не се приближавай прекалено, за да не я откъртиш от рамката.

— Добре, ще спра на три метра от прага.

— Сигурен ли си, че си готов?

Той удари диамантоидните си ръкавици една о друга.

— И още как.

— Не мога да гледам — прошепна ѝ Котън.

— Защо се боиш толкова, маловерецо?

— Забравяш кой бях доскоро.

Грейди бавно си пое дъх и измени посоката на падането си. Този път той постепенно увеличи гравитацията с левия си крак, като се придвижваше напред постепенно. Той започна да се плъзга над пода. Някои от отломките го последваха, стържещи по бетонната повърхност.

— Браво, не ти стигаше, че събори неща, а трябва и да ги разхвърляш из убежището ми.

Грейди се съсредоточи върху целта си. Той бе достигнал скорост от осем километра в час, която поддържаше.

— Вече разбирам. В затворено пространство трябва да внасяш съвсем леки изменения.

Алекса кимна.

— Точно така. Справяш се отлично.

— И трябва да внимаваш до какво се приближаваш, в противен случай бързо събираш свои спътници.

След няколко мига Грейди отпусна регулатора. Този път той се спусна съвсем ниско до пода, като почти се допря до него. След момент ученият спря почти на три метра от прага. Там той превключи до половин гравитация, като посоката за долу съвпадаше с обичайната. Накрая физикът застопори тези настройки, обърна се към другите двама и разпери ръце.

— Какво ще кажете?

— Много добре — одобри Алекса. — Мисля, че е време да повишим трудността.

Грейди повдигна вежди.

— А именно?

Котън отговори наместо нея:

— Време е пиленцето да напусне гнездото.

Грейди стоеше върху плоския сребрист покрив на сградата. Многоетажният боядисан знак се издигаше зад него. Беше около два през нощта. Светлините на Чикаго се виждаха в далечината, но улиците на десет етажа под него бяха притихнали.

Алекса стоеше до него в прилепналия си тактически костюм. Нейният гравис бе интегриран в нанотъканта; неговият изглеждаше тромав в сравнение. Беше задушна лятна нощ, но Грейди бе облечен с оглед на ветровито време, екипиран с чифт предпазни очила, връчени му от Котън.

Жената се приближи до ръба на покрива и погледна надолу.

— Няма да се приближаваме прекалено до земята. Няма смисъл да привличаме излишно внимание. — Тя се обърна. — А и колкото по-високо се намираш, толкова повече време имаш да коригираш евентуални грешки.

Грейди кимна. Той започваше да се чувства изнервен.

— Ще се справиш. Аз ще бъда до теб. — Алекса изрече тези думи в микрофона си. Гласът ѝ прозвуча досами ухото му. — Наистина. Ще се справиш.

Тя се отдалечи на десетина метра от него.

— Помни, ако се приближим един до друг, гравитационните ни полета ще влязат във взаимодействие. Ти си физик, така че можеш да прецениш влиянието по-добре от мен. Не го забравяй.