Той отново се обърна към града. От тази перспектива гледката действително спираше дъха. Никой от външните асансьори на небостъргачите не можеше да предложи съперничещо изживяване. Едва след километър и двеста метра Грейди започна да се доближава до първите облаци. Там той възстанови равновесието и бавно спря. Мъглата над главата му бе гъста и започваше от ясно очертана граница. Тук определено бе много по-хладно, достатъчно хладно за роса.
Явно Алекса го бе последвала веднага, защото в следващия миг тя вече се изравняваше с височината му и спираше на не повече от три метра. Покривът, оформен от облаците над главите им, бе непрогледен, но не и непрекъснат: срещаха се празнини, отвъд които личаха звездите. Миризмата на влага се усещаше особено остро. Под тях припламваха светлините на нощен Чикаго.
— Да започваме, Джон. За начало ще започнем да се приближаваме; бавно, една десета гравитация. Искам да ме хванеш за ръката, докато се разминаваме.
— Сякаш сме в Космоса.
— Точно така. Заради гравитационните ни полета ще изглежда, че притежаваме много по-голяма маса. Проявата ще бъде като срещата на разминаващи се звезди — взаимно ще изменим траекториите си.
— Кажи, когато си готова.
Тя кимна.
— Започваме.
Двамата започнаха да падат един към друг. Последвалата промяна в траекториите бе странно усещане, но въпреки това то не изненада Грейди. Случващото се сега също бе проява на познатите му физични закони.
— Да опитаме отново — извика той. — Този път под малко по-остър ъгъл. Съвсем малко.
— Промени ъгъла си на падане.
— Готово. Хайде пак. — Той се загледа право пред себе си; двамата отново се отправиха един срещу друг. Проявата бе осезаема точно в очаквания момент. Грейди започна да пада към нея, а тя се понесе към него. Тогава двамата се разминаха, докосвайки протегнати ръце.
И тогава двамата започнаха да се въртят един около друг, без никаква намеса от тяхна страна. Бяха се превърнали в бинарна система.
При всяко завъртане те се приближаваха по-близо и започваха да се въртят по-бързо.
— Така ще ни се завие свят — подсмихна се Алекса.
Той кимна, вперил поглед в лицето ѝ.
— Още колко обиколки, преди да се срещнем?
— Не зная. — Тя раздвижи глава.
— Аз предвиждам, че ще бъдат шест.
— Шест?
Грейди кимна.
— Ще видим. — Нова обиколка и ново ускорение. — Две.
Грейди продължаваше да се взира в нея. С всяка следваща орбита естествените последователности на вселената ги приближаваха.
— Четири.
При шестата орбита двамата се оказаха лице в лице. Те се хванаха за ръце, за да забавят въртенето си. И се обърнаха към светлините дълбоко под себе си.
— Как успя, Джон?
— Елементарна физика.
— Нямам предвид отгатването. Говоря за… за гравитационното огледало. Дори учените от БКТ не разбират принципа му. Никой не го разбира.
Грейди се замисли за момент, преди да повдигне рамене.
— Става дума за обикновено прилагане на естествените закони. Аз просто съм първият човек, който се е вгледал в тях по такъв начин.
Красивите ѝ очи го изучаваха.
Греъм Хедрик седеше в командния център на БКТ, а под него техниците сновяха оживено из контролната зала. Хедрик знаеше, че тази активност далеч не е ограничена до тях, а е обхванала цялата организация: компютрите претърсват клиентски данни, телекомуникационни сигнали, охранителни камери и сателитни снимки, за да открият някакви следи от Грейди, Алекса и Котън. Всяка форма на комуникация, използвана от човечеството, биваше пресявана и преглеждана. И с всеки изминал час Бюрото разширяваше радиуса си на търсене.
Директорът се обърна към Морисън, който, както винаги, стоеше наблизо.
— Какво стана с подводните сигнали — онези от Мичиганското езеро?
Морисън никак не изглеждаше доволен.
— Изчезнаха. Тамошните екипи претърсват, но до момента не са открили нищо.
Хедрик отново се бе обърнал към холоекраните.
— Подводно бягство. Това означава, че Алекса е разполагала с навигационна екипировка. Проверете складовете за евентуално липсващо оборудване.
— Нека просто приемем, че е така. Какво значе…
— Различните способности са от значение. — Той отново се обърна към Морисън. — Ако разполагат с дълбоководно оборудване, това може да означава, че Грейди се е насочил към изолационния комплекс. Бившите му съкилийници са спомогнали за бягството му. Той ще се опита да ги спаси. В никакъв случай не бива да допускаме това.
Читать дальше