Даниел Суарес - Прилив

— А след като ги получим?

Греъм сви рамене.

— Ние ще изпълним своята част от сделката. Няма да ми се свиди ранното му пенсиониране сред разкош. Той ни беше полезен, може да ни бъде полезен отново.

— Той е крадец и по някакъв начин умее да лъже дори компютрите ни.

— Както казах, той е полезен. — Хедрик впери очи в сателитните образи. — Задействани ли са допълнителните процедури за сигурност?

Морисън кимна.

— Максимална степен на тревога.

— Поддържайте същата готовност. По какъв начин външният свят се справя с последните събития?

— Правителствените лица се опитват да обяснят необяснимото по най-добрия възможен начин. Някой и друг запис, направен с мобилен телефон, се е промъкнал. Експлодиралите над Канада ракети, проблемите със захранването в Южен Илинойс — всичко това започва да прераства в истерия.

— А само като си помисля, че са минали по-малко от дванадесет часа. Едва започваме, а външният свят вече доближава повратната точка. Знаеш какво да правиш, Морисън.

— Да, директоре.

Ричард Котън решеше новата си коса. Под объркания поглед на Грейди Котън държеше някакъв проблясващ стилус близо до скалпа си, под който косата израстваше с невероятна скорост, като изстискван моделин. Вече половината от плешивата му глава бе покрита с двадесетсантиметрови кестеняви къдрици.

— И това работи… над цялото тяло?

Котън повдигна очи към него.

— Моля?

Грейди посочи.

— Не. Само на местата, където има фоликули. И само до определена дължина на косъма. Устройството просто ускорява естествените процеси. Така че ако косата ти е опадала, не може да поникне нова. И аз не мога да постигна нещо различно от тази грива. — Той потръпна. — Освен това скалпът пламва. Заради ускорената клетъчна активност.

Алекса се приближи до тях, за да остави черен шлем върху една от близките маси.

— Защо изобщо си играеш с косата си, Котън? Да не възнамеряваш да излизаш някъде?

— Ако ми се наложи да се оттегля бързо — в такъв случай бих предпочел да разполагам с убедителна дегизировка. Ти не си смятана за въплъщение на злото, за разлика от мен. Надявам се, нямаш нищо против битнишката ми същност.

Сега Котън премести стилуса над горната си устна и започна да удължава мустаците си.

— Аз винаги те наричам Котън, но това надали е истинското ти име — отбеляза Грейди.

— Всичките ми названия са истински. Аз обичам да гледам на тях като на локални променливи. За теб съм Ричард Луис Котън и в тази сфера ще си остана такъв. За приятелите, с които играя онлайн, съм Лирой Дженкинс и също ще си остана такъв.

— Това е локална константа, а не променлива.

Котън поспря.

— Правилно, Грейди. Коригирам се.

Алекса се облегна на масата.

— Сигурен ли си, че твоята връзка е надеждна? Предателят?

— Да.

— Кой е той? Откъде да сме сигурни, че бихме могли да се доверим?

— Ти си имаш своя предател, аз също.

— Как да съм сигурна, че не става дума за едно и също лице?

— Убеден съм, че не е така. Моят предател е готин. За твоя съм сигурен, че е наперен и надут.

Алекса се обърна към Грейди.

— Нямам му доверие. Котън няма причина да ни помага.

Ученият отпусна ръка върху рамото ѝ.

— Хедрик се опита да го убие. Освен това Котън ги е подозирал от години. Той ни предостави планове и условия, от които бихме могли да се възползваме, Алекса. — Грейди се огледа. — В действителност ние вече го сторихме.

— Ами ако неговата „къртица“ е Хедрик или Морисън и в действителност това се окаже клопка?

— Нищо не би му попречило просто да ги повика тук. За да започне да живее самостоятелно след работата си за Бюрото, Котън има нужда от нас.

— След като той е толкова добър крадец, защо ние сме тези, които ще се промъкваме?

Котън сви рамене:

— Имаше време, в което бих бил достатъчно луд да се опитам сам да пробия защитата им, само че сега те се намират в положение на максимална тревога и са задействали всичките си охранителни системи, включително периферните. Не, това е работа за по-млади мишци.

— Аз съм двадесет години по-възрастна от теб, Котън.

Той я потупа по ръката.

— Но никой не би ти казал, че си на повече от двадесет и пет, мила. Освен това си помисли за целия опит, който притежаваш. Ти познаваш мрежата им, контролните им зали и всичките им процедури. — Той повдигна вежди. — Но ще можеш ли да се включиш в мрежата им, когато проникнеш? Това е въпросът.

— Не се притеснявай за това. Убедена съм, че ще успея да придобия достъп.