Даниел Суарес - Прилив

Грейди си избра една от оставащите ампули и протегна ръка.

— Защо не ни каза по-рано за това?

Котън зареди новата ампула.

— Защото по-рано не бях сигурен, че тя ще участва. И ако тя ме принудеше да дойда, щях незабелязано да се ваксинирам и впоследствие да избягам сам.

Алекса изсумтя.

— Ти си жалък, Котън.

— Мъдрият страхливец струва повече от храбрия глупак. — Той ваксинира Грейди и повтори процедурата и с Алекса, макар и под изпепеляващ поглед. — Казах ти, че ще споделя всичко. Просто не съм уточнявал кога.

И тримата се спогледаха.

Отново Котън беше този, който наруши мълчанието — като плесна с ръце.

— Желая ви късмет. Ще поддържаме к-връзка.

Грейди, екипиран с грависа и с шлема, който Алекса му бе дала, стоеше на ръба на покрива. Самата тя се намираше на девет метра от него — и най-вероятно за последен път. Отново минаваше полунощ. Силуетите на небостъргачите му напомниха за полета им от миналата нощ. Той се обърна към нея и се усмихна слабо.

Алекса все още не си беше сложила шлема. Сега тя се приближи към Грейди.

— Почакай.

Ученият повдигна визьора си.

— Какво има? Наред ли е всичко?

Алекса спря пред него.

— Никога не съм познавала някого извън организацията. Сега осъзнавам това. Бъди внимателен, Джон. — Тя стисна ремъците му и се приведе да го целуне по бузата.

Грейди се усмихна леко и се приведе да целуне устните ѝ. След няколко мига той я погледна в очите.

— Кожата ти е топла.

Тя кимна с леко изненадан вид. И си пое дъх, преди да си сложи шлема и да се върне обратно на позицията си.

— Ти също бъди внимателна.

— Чакай сигнала ми.

— Разбира се.

Тя изгуби тежестта си, оттласна се от покрива и в следващия миг пропадна в звездното небе като в кладенец.

Грейди остана загледан след нея. И осъзна колко силно желае да оцелее следващите двадесет и четири часа.

Алекса бе вложила маршрута на Грейди в навигационната система на шлема. Последният прожектираше необходимата карта върху визьора. Системата съдържаше две цели — същинския пункт и мястото, където ученият трябваше да очаква сигнала.

Той се издигна почти на шестстотин метра над сградата на Котън, преди да се понесе на север, през града и над осветеното от луната езеро. Нощта беше ясна; макар че бе мрачно, Грейди се чувстваше невероятно оголен и уязвим. В далечината премигваха навигационни светлини, но ученият не се притесняваше от сблъсъци: той бе придобил достатъчен опит в маневрирането — стига да си отваряше очите, нямаше да се затрудни в отбягването на въздушния трафик.

С шлема той можеше спокойно да увеличи скоростта на падането си до равновесна — приблизително сто и деветдесет километра в час. Според картата това означаваше, че ще са му нужни близо два часа, за да достигне целта си — малък остров в северните покрайнини на Мичиганското езеро. В действителност Грейди трябваше да се отправи натам едва след сигнала на Алекса, но позицията, на която той трябваше да изчаква, се намираше само на няколко километра от островчето.

Сред водата, над която Грейди падаше, полумесецът бе хвърлил бляскава диря. Гледката бе красива, само че ученият нямаше с кого да я сподели. Интересно дали екипите на БКТ изобщо обръщаха внимание на красотата?

В далечината премигваха светлините на преминаващ кораб, но наблизо не се виждаше нищо. Грейди продължаваше да пада. Той възнамеряваше да прекоси езерото по диагонал, насочен на север, и впоследствие да поеме успоредно на източния бряг. Островите се намираха недалеч от сушата; с помощта на режима за нощно виждане на шлема Грейди би могъл да ги намери и без карта.

След по-малко от час той различи редките светлини на крайбрежието и прелетя над някаква електроцентрала. Според обозначенията на картата му мястото се наричаше Пиджън Лейк. С притеснение Грейди забеляза, че наблизо има общинско летище, само че по това време то бе притихнало.

Той промени ъгъла си на падане и се понесе на север, редом с крайбрежието. Под него отминаваха светлини — край него, според усещането за притегляне. Той прекоси устието на залив, където се издигаше фар. На север се излягаха пясъчни дюни.

Шестстотин метра по-надолу той зърна огромен огън, накладен направо на плажа. Грейди не можа да се сдържи и забави ход, а впоследствие и спря изцяло. Лек ветрец се стрелваше край него, иначе го обгръщаше покой.

Но под себе си той чуваше смях и гласове. Рок музика. Грейди се усмихна. Той дебнеше като бухал.