Даниел Суарес - Прилив

Сега той се обърна изцяло към Грейди и повдигна миниатюрния прожекционен апарат.

— Трябва да ти кажа, Грейди, че тази твоя играчка е остаряла. — Той задейства прожекцията; лицето на Арчи изникна пред една от стените. Хедрик го изключи. — Все пак е впечатляваща, като се вземат предвид условията, с които затворниците от изолационния комплекс трябва да се оправят. — Директорът се обърна към него със заплашителен вид. — Ще предприемем мерки веднага. Организацията на Резисторите ще бъде унищожена; те ще бъдат върнати към предоставеното им предназначение — да ни помогнат да отделим съзнанието от свободната воля.

Грейди се чувстваше смазан от провала си.

Хедрик се приближи до кошчето за боклук край бюрото си. При натискането на педала капакът се отвори и задейства плазмено поле — в което прожекционният апарат на Арчи бе захвърлен заедно с верижката. Със слаб проблясък устройството се разпадна.

Грейди затвори очи, за да не вижда пълния си крах.

А директорът се обърна към Морисън.

— Изглежда, престоят в затвора е сторил чудеса с господин Грейди, нали, Морисън?

— Така е, директоре.

— Погледни колко по-строен и по-ожесточен изглежда той. — Хедрик кимна към Алекса. — Помисли си колко по-корава ще стане тя. Не само физически, а и умствено.

Грейди поклати глава:

— Нямате причина да я изпращате там.

— Напротив, причина съществува. На теб не може да се разчита, Грейди. Подобно на Варуна, Алкот и останалите като тях, ти не вземаш присърце интересите на нашата организация. С което ни принуждаваш да вземем мерки, за да се убедим, че ти ще останеш съсредоточен върху работата си. Всеки твой провал ще удължава страданията на Алекса. А на теб ти е отлично известно как можем да удължаваме страданията.

Грейди понечи да отвърне, но тогава осъзна, че не разполага с отговор.

Познат глас неочаквано се разнесе откъм тавана.

— Наистина не мога да слушам повече. Някой казвал ли ти е, Хедрик, че ти си безсърдечен боклук?

Директорът се навъси и объркано се спогледа с Морисън.

— Кой, по дяволите… как си се свързал? Кой си ти?

В същия миг върху лицето на Морисън изникна разбиране.

— Аха, Мори се досети.

Хедрик бе вперил поглед в тавана.

— Котън!

— Браво, Греъм.

Грейди също бе повдигнал очи към тавана, започвайки да се обнадеждава. До него Алекса също гледаше нагоре, макар и още насълзена.

— Известно ми е, че е невъзпитано да подслушвам по такъв начин, но започнах да се изнервям от начина, по който ти бе започнал да се хвалиш колко ти е голям.

— Как така си се включил в комуникационната ни мрежа? — попита Хедрик. И веднага след това притвори очи раздразнено. — Варуна…

— Не съм имал честта да я познавам лично. Но ти забравяш, че проникването беше моята специалност. Все пак аз съм престъпен гений. Това беше причината Холингер да ме наеме. А нищо не може да замени вътрешното съдействие — особено когато става дума за вътрешен човек, който може да се разхожда спокойно из места, където не би трябвало да се разхожда. Човек със съвършеното прикритие.

Пред тях изникна холоекран, показващ дългокосия Ричард Котън — технологичен Уайът Ърп в джинси и черна тениска, приседнал на ръба на работната си маса. Миг по-късно до него се приближи млад Морисънов клонинг и кимна към екрана.

— Здрасти, тате!

— Кучи син! — изрева Морисън. — Кой от всичките си ти?

Котън се засмя:

— Няма да узнаеш.

Побеснелият ветеран сграбчи първата попаднала му декорация и я хвърли към — и през — образа на Котън.

— Ще те убия, Котън! — Той стовари юмрука си върху един шкаф.

Хедрик го изгледа остро.

Морисън се обърна към хората си.

— Веднага вървете в гравитационния комплекс…

— Не толкова бързо, Морисън. Да ги нямаме такива. Благодарение на саможертвите на храбри биологични и синтетични лица, аз разполагам с достъп до една играчка, която през последните няколко минути аз насочвах.

Лицето на ветерана бе започнало да пребледнява.

— Съобразителността ти ме изненадва, Морисън.

Хедрик презрително тръсна глава.

— Ще трябва да се постараеш повече, Котън. Може и да си накарал един от клонингите да ти даде достъп до комуникационните системи, но няма как да контролираш сателита, освен ако не се намираш директно в сградата. — Хедрик погледна към един от своите холоекрани. — А ти не си тук.

— Бъди по-изобретателен, Греъм. Един предавател би свършил работа. Показвам. — Образът на Котън повдигна ръка към холограмата на контролен панел.