Петър Бобев - Драконът от Луалаба

Някога, а може би много наскоро, ще се намери ученият, който ще свърже разпръснатите по целия континент брънки в едно неделимо цяло, за да покаже на този народ истината, да му върне самоуважението…

Пред краката и пробягна змия усойница. Люба отстъпи назад. Влечугото не я нападна, а продължи да се извива сред камънаците. Не успя да стигне далеч. От небето се спусна като камък някаква птица и го сграбчи с нокти. Чудна птица — като орел, а с дълги щъркелови крака. Всеки в Африка я познава. Птица секретар! Набол като старовремски писар няколко пачи пера над ухото си, той простря напред като щит крило и когато разярената змия посегна да клъвне перата му, той смаза с клюн главата й. Вдигна я във въздуха и я отнесе някъде.

Незаменим змиеубиец! — спомни си Люба думите на баща си. Ненапразно в Южна Африка го отглеждат като домашна птица, да претърсва дворовете, да ги чисти от змии и мишки.

Девойката изтича извън развалините. Никой! Само пробягващи гущери. Още по-добре! Така ценностите ще се запазят повече. Няма да бъдат разпилявани с лека ръка, както развалините в Зимбабве, които служат за кошара; тъй както са били стопанисвани паметниците на Великденския остров, даден в аренда на някаква овцевъдна ферма.

Напред, ниско под краката й, лъсна обширно езеро, в което се оглеждаше блесналият изгрев и го превръщаше в мляко. Градът беше построен върху каменист остров, подобен на огромен каменен бъбрек.

Тя се сети. Бяха видели и езерото, и острова от въртолета. Ето и фумаролите. Димят. Едва сега тя подуши мириса на сяра. Вулканична местност. Люба погледна към върха. Приличаше на нащърбен от вековете кратер. Серните пари се свличаха надолу в лениви прозрачни кълбета, сливаха се с блатните изпарения. Мъглата се хлъзгаше над тихата повърхност, заплиташе се в избуялата тръстика и крайбрежните палми. Слънчевите езици облизваха розовите мъгли, както дете облизва с наслада бухналия захарен памук.

Изведнъж Люба изтръпна. През мъглата тя съзря своя похитител, който газеше направо през езерото. Водата едва достигаше до коленете му. Но не. Не вървеше направо. Спираше се, после кривваше встрани и чак тогава продължаваше. Ясно. Знаеше някаква криволичеща плитчина.

Девойката съобрази. Трябваше да го проследи, да запомни пътя му, за да избяга след него. Тя затича бързо надолу, към брега.

Внезапно грозният рев на Есамба отново проехтя. Люба се обърна. Значи не само лудият има такъв рог. И някой друг. И може би този друг я следи, ще я догони.

В този миг нещо тежко плясна шумно във водата и потъна към дъното сред голям запенен водовъртеж. Какво беше това — откъртена скала, хипопотам или…

Никакъв хипопотам не е в състояние да причини такъв въртоп, освен ако е голям колкото двадесет хипопотама… Дали пък…

Но тя не посмя да помисли името му. Толкова ли бе изтощила нервите си, та да повярва на всяка легенда? Това беше само скала, откъртена скала. Нищо друго.

До брега растеше самотна маслена палма, върху която птичките обществени тъкачи бяха изградили чудесната си кооперация. Цялото жилище приличаше на огромна праханова гъба, обкръжила палмовия дънер. Отдолу, под общия сламен покрив, се гушеха двеста-триста гнезда, наредени като килийките на пчелна пита. Всяка година строителите бяха притурили нови и нови гнезда и сега общежитието им, подобно на сламена купа, едва се удържаше на мястото си. Цял рой тъкачи като чудовищни пчели влитаха и излитаха от гнездата.

Люба достигна водата, нагази с боязън, като поглеждаше ту към отсрещния бряг, където бе изчезнал лудият, ту към черната дупка в основата на острова, откъдето се бе откъртила преди малко скалата. Тежка миризма я задави — от серните пари на фумаролите, от блатните газове, които избликваха в едри мехури под краката й, от гниещата растителност по крайбрежието.

После продължи да навлиза по подводната пътека. Първо — направо до голямото струпване на лотосите. После — надясно до самотно израслата върху дългите си корени кокили уапака. След това сви наляво. Водата, наръсена с водна леща като зелени конфети, не надминаваше колената й.

В плитчината до брега растеше папирус, подобен на чудовищен копър, и тръстики, оплетени във влачещите се лиани на тиквените растения. При нейното приближаване излетяха хиляди диви патици, гъски, чапли, жерави, чайки. Сред тръстиката стоеше неподвижно с вдигната нагоре човка и той самият подобен на тръстика, воден бик. Пъстра зимородка се гмуркаше често-често, но все излизаше с празен клюн. Недалеч плуваше под вода червена змиешийка, подала над повърхността само главата си. Оглеждаше се и отново се спускаше в дълбочините.