Петър Бобев - Драконът от Луалаба

Наумов преглътна. Този упорит негър имаше право. Всичко, което разправи, беше вярно. Беше го преживял. Беше натрупал в душата си много омраза. Във Френско Конго на всеки километър железопътна линия се падали по тридесет умрели негри. Ръководството на компанията се хвалело навред: „Строежът е много евтин. Ние разходваме само негри.“ А преди години в Обществото на народите пристигнало писмо от миньори из Френски Камерун, подписано така: „Хора, които бог не би трябвало да създаде“.

Музинга беше прав въобще — и ненапълно прав за всеки отделен случай. Той беше заслепен от правотата си, затова сега грешеше.

— Велики Музинга — заговори естественикът. — Това, що чухме, е истина. Всичко. И за жестоките ловци на роби, и за смешния ловец на пеперуди. Има ли в твоето племе хора, които лъжат, които се карат, които се бият, които крадат? Има ли?

— Има! — отвърна гласът зад рогозката.

— Значи ли това, че всички ватуси са лоши? Не! Но ако ти изгониш лошите ватуси и те дойдат в моята страна, моите сънародници ще кажат: „Ватусите са лоши“. Ще бъде ли истина това?

— Не! — рече смутен гласът.

— Не е вярно и това, че всички бели са лоши. Ти самият си срещнал един добър бял, ловеца на пеперуди. Някога тук, във вашата страна, са идвали алчните, жестоките бели, които са смятали, че тук имат право да вършат всичко, забранено им в родината. Добрите са си стоели дома, работели са, трудели са се. Но сега не е така. Белите идват вече не за да убиват негрите, не за да ги поробват, а като приятели…

Намеси се и Манзилала, успял да се съвземе от тежките си преживявания, добил малко смелост от думите на Наумов:

— Белият мъж говори истината. Днес страната на конгоанците се управлява от конгоанци. И желязната птица, която карам аз, както вие карате канутата си по реката, е наша, конгоанска. Белите, дошли тук, са наши приятели, поканени от нас да ни помогнат, да ни научат това, що не знаем.

Гласът заговори разколебан:

— Изворът на мъдростта мисли. Може ли да ти се довери? И тогава имаше негри, които помагаха на поробителите, мъчеха братята си, биеха ги с камшици. Белите само сочеха, а те биеха. По-силно боли, когато те удря бичът на брат… Да повярва ли Музинга? Който се колебае, който не знае пътя, все в най-големия гъсталак се завира. Изворът на мъдростта сега не знае новия път, не познава новите бели.

Изправи се и вождът гигант.

— Рудахигва мисли също така — белият мъж не лъже. Има добри черни, има и лоши черни; има добри бели, има и лоши бели. Не може бащата на Малката бяла жена да бъде лош. Не може белият с четирите очи, който прогони лъва с юмрук в носа, да лъже. Смелият няма нужда от лъжа. Рудахигва също моли Извора на мъдростта да разреши на белия мъж да потърси дъщеря си.

Гласът на магьосника реши бързо:

— Добре. Ще послушам съвета на своя внук. Рудахигва е смел. Рудахигва е умен воин. И гласът на стария мъж, бащата на Малката бяла жена, ми харесва. Прилича на другия бял, ловеца на пеперуди. Нека тръгнат. Но да знаят — опасен е пътят за Огнената пещера. Малцина стигат дотам, никой не се връща. Типу Тип, похитителят, не е човек, макар че оставя човешки дири; не е звяр, макар че оставя зверски дири, а дух, лош дух. Ту звяр, ту човек. Който го види, умира.

Наумов заговори обнадежден:

— Белите хора не умират от поглед. От стрела, от копие, от звяр — може, но не от поглед. Ако ти ни помогнеш, ние ще победим тоя Типу Тип.

Човекът зад рогозката замълча. После се чу изкрякване на кокошка. Може би само след минута, която на чакащите се стори вечност, магьосникът добави:

— Изворът на мъдростта попита Великия добър дух какво да стори. Духът на прадядото ни, венценосния жерав. И чрез вътрешностите на жертвената кокошка Великият добър дух му забрани да праща на гибел мъжете на племето. Нека белите мъже, които не се плашат от злия дух, отидат сами.

Вождът излезе напред.

С тях ще тръгне и Рудахигва. Да им покаже, че и той като тях не се страхува. И още — Рудахигва няма свой (Живот. Няма какво да губи. Ако има и два живота, той ги дължи на Малката бяла жена. Рудахигва не се бои от опасности. Чакалите ядат сития лъв. А Рудахигва не иска да бъде сит лъв. Не иска да го ядат чакали.

— Добре! — съгласи се гласът. — Рудахигва е смел. Изворът на мъдростта се надява, че ще бъде и предпазлив: Защото е нужен на своя народ. Изворът на мъдростта ще се радва много-много, ако белите мъже от запад победят духа на белия мъж от изток Типу Тип… Вървете… Но знайте, запомнете! Ако видите това, което не трябва да видите. Ще умрете!