Петър Бобев - Самотникът от ледената пустиня

Моржицата подкани детето си с леко изръмжаване, потопи се под водата и с два маха на перките си достигна дъното. Острия нокът се спусна послушно подире й.

Щом зърна сенките им, скатът се хлъзна край скалите и изчезна в дълбочината. Раците се навряха в пукнатините, проточили напред назъбените щипки. Морските лястовици се пръснаха нанякъде. Анемоните сгърчиха разкошните си венчелистчета, превърнаха се в безформени купчинки.

Моржицата се прилепи върху черния чакъл на миденото поле и размаха бивните. После се обърна да види дали детето й е разбрало урока. Ето, така се изчовъркват от дупките им мидите каменопробивачи! По-леко е с черните миди, но и техните бисуси 9 9 Бисуси — нишките, с които някои миди се прикрепват към дъното. се държат здраво за дъното. А водораслите не пречат. Гълтат се заедно с мидите. И те са вкусни. Впрочем всичко на дъното е вкусно: и миди, и водорасли, и морски звезди, и писии, и раци, и попчета, и холотурии…

Ала Острия нокът, едва докоснал дъното, неволно изплува към повърхността. Тялото му беше леко, по-леко от водата, не като тежките тела на моржовете, на неуморните мидени събирачи, нарочно устроени от еволюцията да лежат върху морското дъно.

Със сърдито измучаване моржицата се вдигна нагоре, прегърна го с предните си перки и го увлече в дълбината. Извъртя го към себе си и изпусна част от въздуха в гърдите си. Острия нокът разбра урока. От муцуната му полетя към повърхността шумолящ грозд от въздушни мехурчета.

Така прегърнати, двете животни достигнаха повторно скалата. Но сега Кривата перка остана до храненичето си, като го притискаше леко с перка към дъното. Разрови отново мидената настилка. Размърда устни, налапа плячката си, сдъвка я със зъби и изплю черупките. После с леко побутване го подкани да повтори наученото. Послушно и схватливо, тъкмо във възрастта на подражаването, когато се набира опит за живота, мечето оголи челюсти и понечи да изкърти някоя мида. Но безуспешно! За разравяното на яко споените раковини трябваха само моржови зъби, по-право не зъби, а истински костени търнокопи.

Острия нокът драскаше черупките с малките си зъбчета, упорито и добросъвестно, драскаше, драскаше, докато свърши въздуха. Тогава се изтръгна от прегръдката на загрижената майка и излетя към повърхността.

Озадачена от явната му неспособност да усвои най-простите, най-необходимите моржови умения, Кривата перка го последва, готова отново да го увлече със себе си.

Тогава през водния простор долетя радостната вест. Някоя моржица беше открила богатата плячка. Кривата перка прекъсна за днес урока и бутна с глава детето си натам.

Отвред ехтяха весели подвиквания, шум, глъчка. Моржовете от цялото крайбрежие се събираха в съседния залив.

Острия нокът се изкатери върху ледения бряг, последван от майка си, но бързо се дръпна назад. Такова страшно струпване на животни! Моржове, тюлени — тяло до тяло, нахвърлили се стръвно върху замръзналата риба, която лежеше по цялото протежение на залива — може би километър, може би два километра купища мъртва риба! Кривата перка изпълзя до крайния куп, повика до себе си мечето и се залови лакомо да гълта неочакваната, леко добита плячка.

Вече странеше от стадото. Другите моржици все още не свикваха с белия кожух на детето й, все още го срещаха със заплашително ръмжене и вдигнати зъби, когато по погрешка вместо към дойката си се отправяше към тях.

След малко от водата изскочи Счупения зъб, осиротялото моржче, отслабнало и измършавяло. След загубата на майка си то се бе въртяло там, на онова злокобно място три дни, докато акулите отмъкнаха в дълбините трупа й. После гладът го надви. То последва стадото. Но щом се приближеше до някоя кърмачка, тя го изгонваше с гневно ръмжене. Пазеше млякото си само за своето дете.

Счупения зъб често опитваше да си налови миди сам, както правеха връстниците му. А не можеше. Осакатеният бивен не вършеше работа. При това нямаше и кой да го научи на това изкуство. И ето, дни наред той се мъкнеше след стадото, гонен и навикван, побеснял от глад. Само понякога успяваше да хване сред скалите някой калкан или морска лястовица, но можеха ли те да заситят дивия глад на растящото му тяло? И изведнъж толкова месо, толкова храна.

Счупения зъб опита да се вмести сред другите моржчета. Не успя. Майките пак го изгониха. Тогава той пропълзя до мечето, изгледа учуден бялата му козина и толкова. Повече не му обърна внимание. Сега най-важното беше да се нахрани.