Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Регистрирахме се в хотел на име „Елдорадо“ („Интересно съвпадение, а?“, подхвърли Паоло) и се заловихме с подготовката. Първото предизвикателство беше да се уверим, че сме определили правилно маршрута на Фосет. Разказах на Паоло за пътуването ми до Англия и за всичко, което Фосет бе правил – включително подхвърлянето на фалшиви следи и използване на шифри, – за да прикрие курса си.

— Този полковник много труд си е дал да скрие нещо, дето никой никога не е намерил – отбеляза Паоло.

Подредих върху дървена маса нужните документи, с които се бях сдобил от британските архиви. Сред тях бяха копия на няколко от оригиналните карти на Фосет. Бяха много щателни и напомняха поантилистки картини. Паоло взе една и я разглежда няколко минути под светлината. Фосет беше написал „Неизследвано“ с големи букви върху едно от изображенията на гора между река Шингу и няколко други главни притоци на Амазонка. На друга карта бе добавил няколко бележки: „малки племена, предполага се, че са дружелюбни“; „много лоши индиански племена с неизвестни имена“; „вероятно опасни индианци“.

Една от картите изглеждаше по-небрежно нарисувана и Паоло попита дали е дело на Фосет. Обясних, че бележка върху картата – която бях открил сред други документи от Северноамериканския вестникарски алианс – сочи, че е принадлежала на Рали Римъл. Той е скицирал върху карта маршрута на експедицията и я е дал на майка си. Въпреки че я е накарал да обещае да я унищожи след тръгването му, тя е решила да я запази.

С Паоло стигнахме до съгласие, че след като е напуснал Куяба, екипът на Фосет се е отправил на север към територията на индианците бакаири. Оттам са поели към лагера „Умрял кон“, а после, вероятно към вътрешността на днешния национален парк „Шингу“. Върху маршрута, който Фосет е предоставил конфиденциално на Кралското географско дружество, той е записал, че групата ще тръгне на изток някъде около единайсетия паралел южно от екватора и ще продължи покрай Реката на смъртта и река Арагуая, докато стигне до Атлантическия океан. Фосет е отбелязал в предложението си, че е за предпочитане да се поддържа траектория в източна посока, към крайбрежните райони на Бразилия, тъй като това „би запазило по-високо ниво на ентусиазъм, отколкото да се навлиза все по-дълбоко сред дивата джунгла“.

Само че един сегмент от маршрута, нарисуван от Рали, противоречи на това. Рали е отбелязал, че при река Арагуая експедицията ще се отклони рязко на север, вместо да продължи на изток, и ще премине от Мато Гросо в бразилския щат Пара, преди да излезе близо до устието на река Амазонка.

— Може Рали да е сбъркал – предположи Паоло.

— И аз така си помислих – кимнах. – Но после прочетох това.

Показах му последното писмо, пратено от Джак до майка му. Паоло прочете реда, който бях подчертал:

— „Следващия път вероятно ще ти пиша от Пара.“

— Според мен Фосет е запазил в тайна този последен сектор от маршрута дори от Кралското географско дружество – казах.

Паоло все повече се заинтригуваше от Фосет и започна да проследява маршрута му с черен маркер върху чиста карта, като възбудено отмяташе всяка от предвижданите ни дестинации. Накрая извади цигарата от устата си и рече:

— Напред към Z, а?

Влакът със скърцане наближава граничния район. На 11 февруари 1925 година Фосет, Джак и Рали тръгват от Рио де Жанейро на своето повече от хиляда и петстотин километрово пътуване във вътрешността на Бразилия. В Рио са отседнали в хотел „Интернасионал“ и са изпробвали оборудването си в градината му. Буквално всичко, правено от тях, е хроникирано във вестниците по целия свят. „Поне четийресет милиона души вече са наясно за нашата цел“, пише Фосет на сина си Брайън, като явно ликува от широката публичност на експедицията.

В пресата излизат снимки на изследователите под заглавия като „Трима мъже ще се изправят пред канибали в търсене на реликва“. В една статия пише: „Никой олимпийски състезател не се е тренирал до такава степен като тези трима много сдържани англичани, чийто път до един забравен свят ще е изпълнен с опасности от стрели, болести и диви зверове“.

„Не са ли много забавни репортажите за експедицията в английските и американските вестници?“, пише Джак на брат си.

Бразилските власти, опасяващи се да не би членовете на толкова прославена експедиция да се гътнат на нейна територия, настояват Фосет да подпише изявление, с което да ги освободи от отговорност, и той го прави без колебание. „Не искат да си имат неприятности, ако не се появим – обяснява Фосет на Келти. – Но ние ще се появим, то се знае, макар това да е пределът ми за моите петдесет и осем години.“ Въпреки тези си тревоги правителството и гражданите приемат сърдечно изследователите: на групата е осигурен безплатен транспорт до пограничния район в луксозни вагони, предназначени за официални лица – с частни бани и салони. „Срещнахме пълна отзивчивост и добра воля“, пише Фосет до Кралското географско дружество.