Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Линч продава също така правата за експедицията на Фосет на вестници по целия свят, така че десетки милиони души буквално на всеки континент ще четат за пътуването му. Въпреки че Фосет се пази да не тривиализира научните си стремежи с „вестникари“, както ги нарича, е благодарен за всякакво финансиране, плюс че е подсигурено с гарантирана слава. Но най-щастлив го прави телеграма от Линч, с която той го информира, че предложението му е събудило също тъй голям ентусиазъм сред американските научни институции. Тези фондации не само разполагат с повече пари от европейските, но са и по-отворени към теорията на Фосет. Директорът на Американското географско дружество доктор Исая Боуман е бил член на експедицията на Хайрам Бингам, открила Мачу Пикчу, което навремето учените изобщо не очаквали да бъде намерено. Доктор Боуман казва пред репортер: „Полковник Фосет отдавна ни е известен като човек със силен характер и безукорна почтеност. Храним голямо доверие в способностите му, както и в неговата компетентност и надеждност като учен“. Американското географско дружество предлага на експедицията сума от хиляда долара; Музеят на американските индианци ги следва с още хиляда.

На 4 ноември 1924 година Фосет пише на Келти: „По телеграмата и писмата на Линч съдя, че начинанието е грабнало интереса на американците. Тъкмо това е онзи романтичен дух, който е създавал и ще продължава да създава империи“. Предупреждава, че ще се стигне дотам да се оповести, че „един съвременен Колумб е отхвърлен в Англия“, и предлага на дружеството последен шанс да подкрепи мисията. „Кралското географско дружество ме създаде като изследовател и аз не искам те да бъдат изключени от тази историческа експедиция“, казва той. Накрая, след като Келти и други поддръжници лобират в негова полза и след като учените по света гравитират към възможност за съществуване на Z, дружеството гласува да подкрепи експедицията и да помогне за оборудването й .

Общата събрана сума възлиза на приблизително пет хиляди долара – по-малка от стойността на една от радиостанциите на доктор Райс. Това не са достатъчно пари за Фосет, Джак и Рали, няма за заплата на двете момчета, а повечето от финансирането, обещано от вестниците, ще дойде чак след завършването на пътешествието. „Ако не се върнат, няма да има нищо за издръжка на семейството“, пише Нина на Лардж.

„Не е сума, която би вдъхновила повечето изследователи“, пише Фосет на Келти. Но в друго писмо добавя: „В някои отношения съм доволен, че нито един от трима ни няма да спечели и цент преди успеха на пътуването. Така никой няма да каже, че преследваме печалби с това свое твърде рисково начинание. Неговата цел е чисто научна и то е вдъхновявано от извънредно големия ни личен интерес към темата“.

Фосет и Джак посещават Кралското географско дружество и като че всички лоши чувства и огорчения са се изпарили. Всички им пожелават успех. Рийвс, кураторът на географските карти на дружеството, по-късно си спомня колко „прекрасен младеж е Джак, добре сложен, висок и силен като баща си“. Фосет изразява своята признателност към Рийвс и Келти, които никога не са се поколебали в своята подкрепа. „Ще съм щастлив да ви разправя цялата история след три години“, казва им.

В Стоук Канън Фосет, Джак и останалите от семейството са заети с трескави планове и приготвяне на багаж. Решено е Нина и четиринайсетгодишната Джоун да се преместят на португалския остров Мадейра, където животът е по-евтин. Брайън, съкрушен, че баща му не го е взел за експедицията, насочва вниманието си към железопътния транспорт. С помощта на Фосет си е намерил работа в железопътна компания в Перу и пръв ще отпътува за Южна Америка. Семейството изпраща Брайън, който е едва на седемнайсет години, на гарата.

Фосет казва на Брайън, че върху него пада грижата за майка му и сестра му по време на експедицията и се очаква да им помага колкото може финансово, та да оцелеят. Семейството си прави планове за времето, когато Фосет и Джак ще се завърнат като герои. „След две години щяха да се приберат и когато дойдеше време за първия ми отпуск, всички щяхме отново да се срещнем в Англия – спомня си по-късно Брайън. – А после щяхме да си устроим семейния дом в Бразилия, където очевидно щеше да е съсредоточена работата през бъдещите години.“ Брайън се сбогува със семейсвото си и се качва на влака. Гледа през прозореца как баща му и брат му бавно изчезват от поглед.

На 3 декември 1924 година Фосет и Джак се сбогуват с Джоун и Нина и се качват на борда на „Аквитания“ за Ню Йорк, където ще се срещнат с Рали. Пътят към Z най-сетне изглежда осигурен. Само че когато след седмица пристигат в Ню Йорк, Фосет установява, че неговият бизнес партньор с „безукорен характер“ се е затворил в хотел „Уолдорф Астория“ пиян и заобиколен с проститутки. „Поддал се беше на съблазънта на бутилката, вездесъща в този Град на сухия режим“, пише Фосет до Кралското географско дружество. Пише, че Линч „вероятно страда от алкохолна аберация, придружена със сексуални смущения“. Въпросната аберация е намалила фонда на експедицията с повече от хиляда долара и Фосет се бои, че има опасност мисията да се провали, преди да е започнала. Но начинанието вече е станало международна сензация и това подтиква Джон Рокфелер младши, наследник на милиардера, основател на „Стандард Ойл“, и съмишленик на доктор Боуман, да предложи чек за четири хиляди и петстотин долара, така че „планът да бъде вкаран в действие незабавно“.