Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Но Рали е малко унил. По време на пътуването от Ню Йорк се е влюбил в дъщерята на английски херцог. „Запознах се с едно момиче на кораба и признавам, че с времето приятелството ни прерасна в нещо, което заплашваше да стане сериозно“, споделя той в писмо до Брайън Фосет. Иска да довери на Джак чувствата си, но най-близкият му приятел още повече е заприличал на монах покрай тренировките си за експедицията и го упреква, че изпада в глупост. Докато преди съзнанието на Рали е било изпълнено с предстоящото приключение с Джак, сега не може да мисли за друго освен за тази... жена .

„Полковникът и Джак станаха много напрегнати, боят се да не взема да забегна или нещо такова“, пише Рали. Истината е, че той е възнамерявал да се ожени в Рио, но Фосет и Джак са го разубедили. „Осъзнах се и си дадох сметка, че съм член на експедиция, не можех да потътря съпруга със себе си – пише Рали. – Трябваше да се сбогувам с добри чувства и да се заема със задачата си.“

„Рали е в много по-добра форма сега“, пише Джак. Но тревожно се осведомява дали след завръщането им Рали не планира да сключи брак още в рамките на година. Рали отвръща, че не би се обвързал с обещания за момента, но както обяснява по-късно, „не възнамерявам да остана ерген цял живот, дори Джак да го стори!“.

Тримата изследователи спират за няколко дни в Сау Паулу и отиват да посетят „Институто Бутантан“, една от най-големите ферми за змии в света. Персоналът провежда серия от демонстрации за тях и им показва как нападат различните хищници. Служител бръква в клетка с дълга кука и вади смъртоносен бушмастер, а Джак и Рали се взират в зъбите му. „Изпръска огромно количество отрова“, пише по-късно Джак на брат си. Фосет е запознат с амазонските змии и все пак е заинтригуван от демонстрацията. Споделя бележките си в материал, изпратен до Северноамериканския вестникарски алианс. („Ухапване от змия, което кърви, не е отровно. Две прободни дупки плюс синкаво безкръвно петно е знак за отрова.“)

Преди да си тръгне, Фосет получава онова, което най-много иска: запас антизмийски серум за пет години, поставен в маркирани за съответните видове контейнери. Дават му и спринцовки за инжектирането му.

След като местните власти в Сау Паулу устройват на изследователите „чудесно изпращане“, както го описва Джак, тримата англичани отново се качват на влак и се отправят на запад към река Парагвай по протежението на границата между Бразилия и Боливия. Фосет е направил същото пътуване през 1920 година с Холт и Браун и познатият пейзаж само засилва хроничното му нетърпение. От релсите хвърчат искри, Джак и Рали гледат през прозореца блатата и горските просеки, представят си онова, с което скоро ще се сблъскат. „Видях интересни неща – пише Джак. – Имаше изобилие от папагали, зърнахме две ята млади нандута (подобни на щраус птици), високи между метър и двайсет и метър и шейсет. В клоните на едно дърво забелязах паяжина, а паякът в средата й беше едър колкото врабче.“ По бреговете се изтягат алигатори, Джак и Рали грабват пушките и се опитват да ги гръмнат от движещия се влак.

Необятността на пейзажа смайва Джак, който от време на време скицира видяното, сякаш за да го осмисли – навик, който му е създал баща му. След седмица стигат Корумба, пограничен град близо до боливийската граница, недалеч от района, където Фосет е провеждал ранните си изследвания. Това е краят на железопътната линия и на удобствата за изследователите. Още същата вечер отсядат в мизерен хотел. „Тоалетната е извънредно примитивна – пише Джак на майка си. – В едно помещение е с душа и е толкова мръсно, та човек трябва много да внимава къде стъпва. Но татко казва, че трябва да очакваме и по-лоши условия в Куяба.“

Джак и Рали чуват врява пред хотела и виждат на лунната светлина фигури, които се движат по единствената свястна улица в града, като пеят и танцуват. Последната нощ на карнавала е. Рали, който обича да стои до късно вечер и да пийне „един-два коктейла“, се присъединява към празненството. „Много се пристрастих към танците – пише по-рано той на брат си. – Ще ме сметнеш за безразсъден, но надали ще имам много възможности да се развличам през следващите двайсет месеца.“

На 23 февруари Фосет поръчва на Джак и Рали да натоварят оборудването си на „Игуатеми“ – малък и мръсен кораб на пристан в река Парагвай, който ще отплава за Куяба. Рали кръщава кораба „малката вана“. Побира двайсет пасажери, но на борда му са се натъпкали двойно повече. Вони на пот и горящи дърва от котелното помещение. Няма отделни каюти и пътниците трябва да си извоюват пространство на палубата, където да разположат хамаците си. Когато корабът поема на север, Джак изпробва своя португалски със спътниците им, но Рали няма слух за езици, нито търпение и не е стигнал по-далеч от faz favor (моля) и obrigado (благодаря). „Странна птица е Рали – пише Джак. – Нарича португалския „проклето неразчленимо дрънкане“ и не прави никакви усилия да го научи. Ядосва се на всички, задето не говорят английски.“