Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Вечер температурата спада рязко и изследователите навличат втори кат ризи, панталони и чорапи. Решават да не се бръснат и скоро лицата им са обрасли с набола брада. Според Джак Рали прилича на „изпадналите злодеи, каквито могат да се видят в уестърните“.

Когато корабчето влиза в река Сау Лоренсу, а после поема по река Куяба, младежите се запознават с целия спектър от амазонски насекоми. „В сряда вечер ни налетяха на облаци – пише Джак. – Покривът на помещението, където се храним и спим, почерня от тях. Наложи се да си лягаме с ризи, преметнати през главите, без отвор за дишане, около краката си увивахме други ризи, а върху телата си мятахме палтата. Мравките термити са друга напаст. Преследваха ни близо два часа, кръжаха около лампите, докато крилата им се опърлеха, после падаха по пода и масата, милиони на брой.“ Рали описва комарите като „толкова големи, че могат да те повалят“.

„Игуатеми“ пълзи по реката тъй бавно, че веднъж е задминат дори от кану. Момчетата искат да правят физическите си упражнения, но на борда няма никакво пространство и могат само да се взират в безкрайните блата. „Куяба ще ми се види като Рая след това! – пише Джак на майка си. Два дни по-късно добавя: – Татко казва, че не е имал досега по-тягостно и отегчително пътуване по река.“

На 3 март, осем дни след като са тръгнали от Корумба, „Игуатеми“ влиза в Куяба, която Рали нарича „забравена от Бога дупка... Най-добре да я гледаш със затворени очи“.

Фосет пише, че са достигнали отправната си точка към джунглата и че ще изчакат няколко седмици до приключването на дъждовния сезон „за по-ефективно осъществяване на целта“. Макар че на Фосет никак не му е по сърце да се бави, не смее да потегли преди настъпването на сухия сезон, както е сторил през 1920 година с Холт и резултатите са били катастрофални. А има и да се върши още подготвителна работа – да се набавят провизии, да се проучват карти. Джак и Рали изпробват новите си туристически обувки, като скитат из околните гори. „Целите стъпала на Рали са облепени с пластири, но е по-нетърпелив от всякога с наближаване на тръгването ни“, пише Джак. Носят със себе си пушки и се упражняват в стрелба по предмети, които си представят като ягуари или маймуни. Фосет ги е предупредил да пестят мунициите, но те са толкова превъзбудени, че гърмят на поразия. „Ама че врява вдигнахме!“, възкликва Джак.

Рали се гордее, че е отличен стрелец, „нищо че сам го казвам за себе си“.

По време на хранене момчетата консумират допълнителни порции. Джак дори нарушава вегетарианската си диета и яде пилешко и говеждо. „Храним се здраво – пише той на майка си. – Надявам се да кача пет килограма преди тръгването, ще ми е нужна допълнителна маса, за да издържа дългите периоди на гладуване по време на експедицията.“

Американски мисионер, отседнал в Куяба, има няколко броя от „Космополитън“, популярното месечно списание, притежавано от Уилям Рандолф Хърст. Рали и Джак разменят някои от книгите си срещу тях и се отдават на съзерцания на свят, който знаят, че няма да видят поне две години. В броевете от този период се съдържат реклами за доматена супа „Камбъл“ от по дванайсет цента и за Американската телефонна и телеграфна компания. Такива припомняния за дома настройват Рали „сантиментално“, както се изразява той. В списанията има и вълнуващи приключенски материали, включително „Вълнението от изправянето пред вечността“, в който авторът пита: „Какво знам аз за страха? Какво знам за смелостта? Докато не се сблъска с кризисна ситуация, никой не е наясно как ще се държи“.

Вместо да изпитват запасите си от храброст, младежите като че предпочитат да се отдават на мисли какво ще правят след завръщането си от експедицията. Сигурни са, че това пътешествие ще ги направи богати и прочути, но фантазиите им си остават повече момчешки, отколкото такива на зрели мъже. „Ще си купим мотоциклети и ще си направим хубава ваканция в Девън, където ще се видим с приятелите и ще обиколим всички стари свърталища“, пише Джак.

Една сутрин отиват с Фосет, за да купят товарни добичета от местен собственик на ранчо. Макар Фосет да се оплаква, че за всичко го мамят, се сдобива с четири коня и осем магарета. „Конете са доста добри, но мулетата са fraco (слаби)“, пише Джак в писмо до дома, като се перчи с новата научена дума на португалски. Джак и Рали веднага кръщават животните: упоритото муле е Гертруда, друго, с глава във форма на куршум, е Думдум; трето, умърлушено на вид, е Мърморко. Фосет купува и две ловджийски кучета, които „се кичат с имената Пастор и Татар“.