Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

До този момент в столицата на отдалечената провинция вече всички са научили за прочутите англичани. Някои от местните жители разправят на Фосет легенди за скрити градове. Един човек разказва, че индианец, когото прибрал от джунглата, възкликнал, щом видял църквите в Куяба: „Това е нищо! в моята гора сградите са по-големи и по-разкошни. Имат каменни врати и прозорци. Вътре са осветени от голям квадратен кристал върху колона. Блести тъй ярко, че заслепява очите“.

Фосет е благодарен за всякакви описания от този род, колкото и абсурдни да са, тъй като потвърждават собствените му представи. „Не намирам причина да отстъпя и на косъм от теорията си за Z“, пише на Нина.

Някъде по това време Фосет научава първите новини за експедицията на доктор Райс. В продължение на няколко седмици не е имало вести от групата, която изследва долината на притока Рио Бранко на около две хиляди километра северно от Куяба. Мнозина се боят, че мъжете са изчезнали. И тогава аматьор радиолюбител от Кейтърам, Англия, улавя на безжичния си приемник морзови сигнали, идещи дълбоко от амазонската джунгла. Човекът записва съобщението:

„Напредваме бавно поради извънредно трудните условия. Броят на експедицията е над петдесет души. В момента е невъзможно да използваме хидроплан поради ниското ниво на водите. Целта на експедицията е постигната. Всичко е наред. Това съобщение е изпратено чрез безжичния предавател на експедицията. Райс.“

В друго съобщение се казва, че доктор Теодор Кох-Грюнберг, видният антрополог, придружаващ групата, се е разболял от малария и е починал. Доктор Райс съобщава по радиото, че се кани да вкара в действие хидроплана, който преди това се налага да бъде почистен от мравки, термити и паяци, покрили контролния пулт и кокпита като вулканична пепел.

Хората се притесняват какво би се случило, ако им се наложи аварийно кацане. Албърт Уилям Стивънс, известен с летенето си с балон и фотограф, отговарящ за снимки от въздуха, казва на Кралското географско дружество: „Ако не е над воден басейн, препоръчително е скачане с парашут, преди самолетът да се разбие в масивните дървета на гората; единствена надежда на летелите в него тогава ще е да намерят останките му и да си осигурят храна. С мачете и компас биха могли да се доберат до най-близката река, да си направят сал и да излязат от джунглата. То се знае, счупена ръка или крак биха означавали сигурна смърт“.

Накрая пълнят резервоара с гориво – достатъчно за около четири часа – и трима от членовете на експедицията се качват на самолета; пилотът стартира пропелера и машината с рев се издига в небето. Стивънс описва първия поглед на изследователите към джунглата от височина хиляда и седемстотин метра:

„Палмите, пръснати из гората долу, изглеждаха като стотици морски звезди на дъното на океан. С изключение на спирали, одеяла и облаци мъгла, издигаща се над многобройни невидими потоци, не се виждаше друго освен мрачната и като че безкрайна гора, зловеща в своето безмълвие и шир.“

Обикновено пилотът и още един член на групата летят в продължение на около три часа всяка сутрин, преди повишаването на температурата да причини прегряване на двигателя. За няколко седмици доктор Райс и екипът му оглеждат хиляди квадратни метри от басейна на Амазонка – немислимо голяма площ за изминаване пеша или дори с лодка. Освен други неща откриват, че реките Парима и Ориноко не извират от един и същ източник, както се предполага дотогава.

Веднъж пилотът вижда нещо да се движи помежду дърветата и се снишава към короните им. Това е група от „бели“ индианци яномами. Когато самолетът се приземява, доктор Райс се опитва да установи контакт, като предлага на индианците мъниста и носни кърпички. За разлика от случаите при предишните му експедиции този път хората от племето приемат даровете му. С членовете на екипа му прекарват няколко часа с тях и след това тръгват да напускат джунглата. Кралското географско дружество поръчва на радиолюбителя от Кейтърам да предаде техните „поздрави и благопожелания“.

Въпреки злощастната кончина на Кох-Грюнберг, експедицията е историческо постижение. В допълнение към картографски открития тя дава на човечеството нова гледна точка от небето към региона на Амазонка и променя баланса на силите, при който джунглата винаги е имала превес над неканените гости в нея. „Онези райони, където местните са враждебни или където физическите препятствия са практически непреодолими пеша – обявява доктор Райс, – бяха лесно и бързо обходени със самолета.“ Нещо повече, радиостанцията му е позволила да поддържа контакт с външния свят. („Няма вече самота в бразилската джунгла“, възвестява „Ню Йорк Таймс“.) Кралското географско дружество гордо съобщава в свой бюлетин за първата „радиокомуникация на дружеството с експедиция, изпълняваща задача“. В същото време дружеството признава, че е бил пресечен един вид Рубикон. „Дали е предимство да се отнема от славната романтика на неизвестността за експедиция чрез ежедневни доклади е въпрос, по който мненията се различават.“ Поради огромната цена на оборудването, големия обем на радиостанциите и липсата на места за кацане в повечето региони на басейна на Амазонка методите на доктор Райс няма да бъдат широко възприети поне още едно десетилетие, но той е поставил началото.