Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Фосет размишлява денем и нощем и сътворява няколко недомислени плана – да добива нитратна руда в Бразилия, да търси нефт в Калифорния, – за да събере пари за експедицията. „Идеята с миннодобивния синдикат се провали, това там беше гнездо на мошеници“, пише Фосет на Лардж през октомври 1923 година.

Джак казва на друг семеен приятел: „Сякаш зъл гений се опитваше да ни изпречи всички възможни препятствия“.

И все пак Джак продължава тренировките си за в случай, че отнякъде паднат пари. Без влиянието на Рали с неговия лек характер, той възприема аскетизма на баща си, като се отказва да консумира месо и алкохол. „До неотдавна имах идеята, че трябва да се подложа на трудно изпитание, изискващо огромно духовно усилие – пише той на Естер Уиндъст, семейна приятелка, която е теософ. – С огромното усилие имах успех и вече усещам ползата. – После добавя: – Много се възхищавам на живота и ученията на Буда, които изненадващо съвпаднаха напълно със собствените ми идеи. Веднага се забелязва неговата неприязън към догмата.“ Гост в къщата е поразен от излъчването на Джак: „Огромната му способност за обич и донякъде аскетичната сдържаност навеждат на мисълта за рицарите, търсещи Свещения граал“.

Междувременно Фосет се опитва да задържи вярата си, че рано или късно „Бог ще ме приеме да му служа“. В един момент приятелят на Фосет Райдър Хагард му казва, че има нещо важно, което иска да даде на изследователя. Това е каменен идол, около двайсет и пет сантиметра висок, с бадемовидни очи и йероглифи, изписани върху гърдите му. Хагард, който го е държал на бюрото си, докато е писал книгата си от 1919 година „Когато светът се разтресе“, казва, че е получил статуетката от бразилец, според когото идвала от индианските племена от вътрешността. Фосет взема идола със себе си и го дава да бъде изследван от музейни експерти. Повечето подозират, че е фалшификат, но Фосет в отчаянието си го показва дори на екстрасенс и прави извод, че може да е реликва от Z.

През пролетта на 1924 година Фосет научава, че доктор Райс с неговата бездънна банкова сметка е замислил най-невероятната експедиция, предприемана някога. Събрал е екип, който отразява новите изисквания за специализация. Включва експерти по ботаника, зоология, топография, астрономия, география и медицина, както и най-изтъкнатите световни антрополози доктор Теодор Кох-Грюнберг и Силвино Сантос, смятан за първия оператор, заснел басейна на Амазонка. Още по-смайващ е арсеналът от оборудване на експедицията. Налице е „Елинор II“ заедно с нов елегантен плавателен съд; нова безжична радиосистема, като тази не само приема сигнали, но и изпраща. Но не тези неща предизвикват най-голямо удивление. Според сведения в „Ню Йорк Таймс“ докторът разполага с шестцилиндров триместен и с мощност 160 конски сили хидроплан с пропелер от дъбова дървесина и снабден с въздушни камери.

Фосет е убеден, че оборудването на Райс поражда някои ограничения в джунглата на Амазонка: съществуващите радиостанции са толкова обемисти, че задължават експедицията да се придвижва с лодки, а въздушните камери надали ще могат да проникнат през балдахина от растителност. Има риск самолетът да се приземи във враждебен район. „Таймс“ пише, че хидропланът на доктора е зареден със „запас от бомби“, които да бъдат използвани за „подплашване на индианците канибали“ – тактика, която ужасява Фосет.

Въпреки това Фосет е наясно, че самолет би отвел дори най-неумелия изследовател до невъзможно трудни места. Доктор Райс обявява, че „целият метод на изследване и географско картографиране ще бъде революционизиран“. Експедицията – или поне филмът, който Сантос възнамерява да заснеме – се нарича „No rastro do Eldorado“, или „По следите на Елдорадо“. Макар да е убеден, че съперникът му все още издирва Z твърде далеч на север, Фосет е ужасен.

Същият септември, докато Райс и екипът му си проправят път в амазонската джунгла, Фосет се среща с безразсъдно смел британски военен кореспондент и някогашен член на Кралското географско дружество на име Джордж Линч. Той е със солидни връзки и в Съединените щати, и в Европа и е чест посетител на Савидж Клъб в Лондон, където на по питие и пура се събират писатели и художници. Фосет остава с впечатление, че петдесет и шест годишният Линч е „извънредно почтен човек с безукорен характер и отлична репутация“. Нещо повече, Линч е запленен от идеята за откриване на Z. В замяна за процент от печалбите, които ще дойдат от експедицията, Линч, много по-способен търговец от Фосет, предлага да помогне в набирането на средства. Фосет е съсредоточил повечето си усилия в това отношение към Кралското географско дружество, което далеч не е в цветущо финансово състояние. Сега с помощта на Линч той ще потърси подкрепа в Съединените щати, тази изпълнена с енергия нова империя, която постоянно разширява границите си и където капиталите изобилстват. На 28 октомври Джак пише на Уиндъст, за да й съобщи, че Линч е заминал за Америка, „за да се свърже с милионери“. Линч осъзнава мощта на легендата Фосет и комерсиалната стойност на неговата история – „най-красивата изследователска история, писана в наши дни“ по думите на Фосет – и първоначално се обръща към контактите си в медиите. До дни е набавил хиляди долари, като продава правата върху материал за експедицията на Фосет на Северноамериканския вестникарски алианс, или NANA – консорциум от издания с присъствие в почти всеки голям град на Съединените щати и Канада. Консорциумът включва „Ню Йорк Уърлд“, „Лос Анджелис Таймс“, „Хюстън Кроникъл“, „Таймс Пикъюн“ и „Торонто Стар“ и е известен с това, че дава трибуна на непрофесионални репортери, които набавят вълнуващи репортажи от най-екзотични и опасни точки на планетата. (Консорциумът впоследствие наема Ърнест Хемингуей като чуждестранен кореспондент за Испанската гражданска война и финансира експедиции като прекосяването на Тихия океан със сал от Тур Хейердал през 1947 година.) В типичния случай изследователите пишат за приключенията си, след като са факт, но Фосет праща индианци бързоходци с депеши по време на пътешествието си – дори, ако е възможно, „от самия забранен град“, както пише един вестник.