Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Скоро след това всичко тръгва наопаки. Дъждът наводнява пътеката им и съсипва оборудването. Браун въпреки свирепата си външност изпада в душевен срив и Фосет, опасяващ се от катастрофа от рода на онази с Мъри, бърза да го върне в Куяба. Холт също проявява признаци на слабост; заявява, че му е невъзможно да провежда проучвания при тези ужасяващи условия, и маниакално каталогизира буболечките, които го нападат, докато в дневника му вече не се съдържа нищо друго. „Поболях се сериозно от насекоми – пише и добавя: – Дни на безпощадна умора, нощи на мъчения – това е животът на изследователя. Къде е романтиката тук?“

Фосет е бесен. Как може да стигне до където и да било „с този сакат спътник“, чуди се в дневника си. Ала и самият Фосет, вече петдесет и три годишен, не е неуязвим за природните стихии. Кракът му е подут и инфектиран, „толкова силно ме боли нощем, че ми е трудно да спя“, признава в дневника си. Една вечер взема хапчета опиум, от които му става много зле. „Необичайно бе за мен да се срина така и се почувствах силно засрамен“, пише.

Месец след началото на пътуването им животните грохват. „Извънредно зле действа на нервите да гледаш бавното умиране на придружаващите те животни“, пише Холт. Вол е нападнат от ларви, ляга и не се вдига повече. Едно от кучетата е омаломощено от глад и Холт го застрелва. Един от конете се удавя. После другият кон рухва в движение и Фосет го отървава от мъките му с куршум – това е мястото, станало известно впоследствие като лагера „Умрял кон“. Накрая и Холт се просва на земята и казва: „Нямай грижа за мен, полковник. Ти върви, просто ме остави тук“.

Фосет съзнава, че експедицията може да е последната му възможност да докаже теорията си за Z, и изрича проклятие срещу боговете, които са се сговорили срещу него – упреква ги за лошото време, за спътниците си, за войната, която го е забавила. Фосет е наясно, че остави ли Холт, той ще умре. „Нямах друг избор – пише по-късно Фосет, – освен да го върна обратно и да отпиша пътуването като провал, жесток, съкрушителен провал!“

Онова, което не желае да си признае, е, че заради собствения му инфектиран крак е почти невъзможно да продължи. Докато се борят да се доберат до най-близкото селище, след като изтърпяват трийсет и шест часа без вода, Фосет казва на Холт: „Излизането от ада винаги е трудно“.

Когато се появяват в Куяба през януари 1921 година, посланик Паджет праща лаконична телеграма на Нина: „Съпругът ви се върна“. Нина пита Харолд Лардж: „Какво означава според теб? Не допускам да е провал. Може и да не е открил „изгубени градове“, но все е намерил нещо важно, иначе не би се върнал“. Но истината е, че той се връща с празни ръце. Генерал Рондон пуска злорадо съобщение до пресата, гласящо: „Експедицията на полковник Фосет беше прекратена въпреки високото му самочувствие на изследовател. Завърна се отслабнал, естествено, разочарован, задето е бил принуден да се откаже преди навлизането в най-мъчния участък на Шингу“. Фосет е съкрушен и започва да крои планове да се върне в джунглата с Холт, чийто договор още е в сила, а той не може да си позволи да наеме никого друг. Съпругата на американския вицеконсул в Рио, приятелка на орнитолога, му праща писмо, с което го умолява да не тръгва: „Ти си силен и здрав младеж, защо искаш умишлено да изгубиш живота си, което неизбежно ще се случи, ако се върнеш в Мато Гросо? Всички разбираме какъв интерес и обич храниш към науката, но каква полза за теб или за света, ако потънеш в незнайната пустош? Ами майка ти и сестра ти? Те без значение ли са за теб? Някой ден едната или и двете може да имат нужда от теб и къде ще бъдеш ти? Нямаш право да жертваш живота си, защото някакъв непознат го иска от теб. Вярно, мнозина са загинали в името на доброто на човечеството, но как точно това гонене на вятъра ще даде нещо на света?“

Въпреки всичко Холт е решен да довърши експедицията и отива в Рио да набере припаси. Междувременно Фосет премисля всеки аспект от поведението на Холт: всяко оплакване, погрешна стъпка. Дори започва да подозира без никакви доказателства, че Холт е Юда и предава информация на доктор Райс или на друг съперник. Фосет изпраща съобщение до Холт, което гласи: „За съжаление живеем и разсъждаваме в различни светове и сме толкова съвместими, колкото се смесват олио и вода. Тъй като за мен на първо място е целта на това пътуване, а на последно – личните съображения, предпочитам да го завърша сам, отколкото ненужно да излагам резултата му на риск“.