Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Холт е зашеметен и пише в дневника си: „След близко общуване с полковник Фосет в продължение на една година урокът, който ще запомня най-отчетливо, е следният: никога повече, при никакви обстоятелства да си нямам вземане-даване с англичанин“. После добавя: „По моите предубедени наблюдения Фосет притежава само три качества, които уважавам: самообладание, доброта към животните и липса на злопаметност след разправия“.

Фосет казва на приятел, че е уволнил поредния спътник в експедиция, „който беше убеден, че съм лунатик“.

За пръв път в ума му се заформя мисълта: Де да можеше синът ми да ме придружи. Джак е силен и предан. Не би се оплаквал като страхливец и слабак. Не би претендирал за голяма заплата, не би се разбунтувал. И най-важното, вярва в Z. „Копнеех за деня, когато синът ми щеше да е достатъчно пораснал, за да работи с мен“, пише Фосет.

Ала в момента Джак е само на осемнайсет, не е готов и Фосет си няма никого. Логичният избор е да отложи пътуването, но вместо това той похарчва половината от малкото си спестявания от военната пенсия, за да купи провизии, и излиза с нов план. Този път ще се опита да стигне до Z от противоположната посока, като се отправи от изток на запад. Като тръгне от Баия и мине покрай мястото, където според него наемният войник е открил града през 1753 година, ще измине пеша стотици километри във вътрешността на страната към джунглата на Мато Гросо. Планът изглежда безумен. Дори Фосет признава пред Келти, че ако тръгне сам, „перспективата за връщането ми отслабва“. И все пак през август 1921 година той поема без придружител. „Самотата не е непоносима, когато съзнанието е изпълнено с ентусиазъм относно целта“, пише той. Гладен и жаден, с помътен ум върви ли, върви напред. В един момент поглежда към скали на далечния хоризонт и си мисли, че вижда очертанията на град... или пък мозъкът му играе номера? Запасите му са изчерпани, силите също. След три месеца в пустошта, изправен пред лицето на смъртта, той няма друг избор, освен да се откаже.

„Трябва да се върна. И ще се върна“, зарича се.

— Ти решаваш, Джак – казва Фосет.

Двамата разговарят, след като Фосет се е върнал от експедицията си през 1921 година. Докато Фосет е отсъствал, Нина е преместила семейството от Ямайка в Лос Анджелис, където са отишли и семейство Римъл и където Джак и Рали са запленени от романтиката на Холивуд – мажат си косите с брилянтин, пускат си мустаци като на Кларк Гейбъл и се навъртат край снимачни площадки с надежда да получат роля. (Джак се е запознал с Мери Пикфорд и й е услужил с бухалката си за крикет, която да използва при снимките на „Малкият лорд Фаунтлерой“.)

Фосет има предложение за сина си. Полковник Т. Е. Лорънс – прославеният шпионин от пустинята и изследовател, по-известен като Лорънс Арабски – е изразил желание да тръгне с Фосет на следващото му пътуване в издирване на Z, но Фосет е скептичен да приеме спътник с огромно его, който не е свикнал с условията в джунглата на Амазонка. Пише на свой приятел: „Лорънс е много ентусиазиран за проучвания в Южна Америка, но на първо място той вероятно ще иска заплата, която не ми е по възможностите, а на второ отлична работа в Близкия изток не гарантира желание и възможност да носи трийсеткилограмов товар на гърба си, да живее една година от това, което предлага гората, да търпи легиони от насекоми и да приеме условията, наложени от мен“. Фосет казва на Джак, че вместо Лорънс той може да вземе участие в експедицията. Ще е една от най-трудните и опасни в историята на изследователската дейност – върховният тест по думите на Фосет за „вяра, кураж и решимост“.

Джак не се поколебава.

— Искам да дойда с теб – отговаря.

Нина, която присъства на дискусиите, не изказва възражения. Отчасти е уверена, че едва ли не свръхчовешките сили на Фосет ще защитят сина им, а от друга страна, вярва, че Джак, като естествен наследник на баща си, би притежавал подобни качества. Ала мотивацията й трябва да е отивала по-дълбоко: да се усъмни в съпруга си след толкова години жертване, би означавало да постави под въпрос собственото си житейско дело. На нея Z й е нужен също колкото на него. Въпреки че Джак няма предишен опит и че експедицията е изключително опасна, тя никога не е помислила, както заявява по-късно пред репортер, да се опита да спре сина си.

То се знае, Рали също трябва да отиде. Джак заявява, че не би могъл да извърши най-важното нещо в живота си без него.