Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Елси, майката на Рали, няма никакво желание да позволи на най-малкия си син, на нейното „момче“, както го нарича, да участва в такова опасно начинание. Но Рали настоява. Мечтите му за киното не са се осъществили и той упражнява физически труд в дърводобивната индустрия. Споделя с по-големия си брат Роджър, че се чувства „неудовлетворен и не на място“. Това е възможност за него не само „да напечели куп пари“, но и да внесе благородна цел в живота си.

Фосет информира Кралското географско дружество, че сега разполага с двама идеални спътници („яки като жребци и с гореща кръв“), и отново се опитва да си осигури финансиране. „Мога само да кажа, че аз съм награден с медал и съответно съм достоен за доверие“, изтъква той. Но провалът на предишната му експедиция – макар да е пръв в зрелищната му кариера – е дал аргументи на критиците му. Без поддръжници и след като е изчерпал скромните си средства за предишната експедиция, той скоро се оказва банкрутирал като баща му преди него. През септември 1921 година, неспособен да издържи на скъпия живот в Калифорния, отново е принуден да премести семейството си в Стоук Канън, Англия, където наема стара разнебитена къща без течаща вода и електричество. „Всичката вода трябва да бъде изпомпвана, да се бичат трупи за греди – пише Нина на Лардж. Работата е тежка и съсипваща. – Преди пет седмици напълно грохнах и легнах болна.“ Донякъде й се иска да избяга от всички тези саможертви и тегоби, но както сама заключава, „семейството има нужда от мен“.

„Ситуацията ни е трудна – признава Фосет пред Лардж. – Лесният живот на нищо не те научава, но аз нямам желание да ангажирам други с мъчнотиите, които не спират да ме преследват. Не че съм искал лукс. Слабо ме вълнуват такива неща, само че мразя бездействието.“

Не може да си позволи да прати Джак в университета, а Брайън и Джоун спират да ходят на училище, за да помагат у дома и да приработват по нещо, за да печелят пари. Предлагат свои снимки и рисунки, а Фосет разпродава стари наследствени вещи. „Мъжът ми каза преди няколко дни, че би било разумно да продадем онези стари испански столове. Можем да им вземем добра цена“, пише Нина на Лардж. През 1923 година Фосет вече е толкова обеднял, че не може да си плати годишната такса от три лири за Кралското географско дружество. „Ще съм ти задължен да ме посъветваш дали бих могъл да напусна, без да предизвикам скандал с това като удостоен с медал – пише Фосет на Келти. – Истината е, че принудителното бездействие и престоят на семейството ми в Калифорния ме поставиха в затруднително положение. Надявах се да го преодолея, но надеждите вече гаснат и ми е трудно да се крепя. – После добавя: – Какво сгромолясване на мечтите ми.“

Въпреки че е успял да припечели колкото да закърпят годината, Нина е разтревожена за съпруга си. „П.Х.Ф. е на дъното на отчаянието“, доверява тя на Лардж.

„Нетърпението да тръгне на това последно пътуване все по-силно изпълваше баща ми – спомня си по-късно Брайън. – От сдържан и затворен стана почти груб.“

Фосет се настройва срещу научната общност, за която смята, че му е обърнала гръб. Казва на приятел: „Археологическата и етнологическата наука почиват на несигурните пясъци на предположения, а знаем какво се случва с къщи, изградени на такава основа“. Заклеймява враговете си в Кралското географско дружество и навсякъде му се привижда предателство. Оплаква се от „сумите, прахосани за експедиции до Антарктика“, негодува срещу „учените глави“, които „навремето са се изказвали с присмех за съществуването на двата континента Америка, после пък са отричали идеята за Херкулан, Помпей и Троя“, заявява, че „всичкият скептицизъм на християнската общност няма да ме разколебае в моята вяра, че Z съществува и че накрая ще постигна своето, пък дори да се наложи да чакам още едно десетилетие“.

Все повече се обкръжава със спиритуалисти, които не само потвърждават, но и се впускат да разкрасяват представите му за Z. Един ясновидец му казва: „Долината и градът са пълни със скъпоценности, духовни скъпоценности, но има и несметно богатство от реални скъпоценности“. Фосет публикува есета в списания като „Окулт Ривю“, в което говори за духовните си търсения и за „съкровищата на невидимия Свят“.

Друг южноамерикански изследовател и член на Кралското географско дружество казва, че според много колеги Фосет „малко е излязъл от равновесие“.

В спиритуалисткото списание „Лайт“ Фосет публикува есе, озаглавено „Обсебеност“. Без да споменава своята собствена идея-фикс, той описва как някои хора биват поглъщани и терзани от събития, развиващи се единствено във въображението им. „Без съмнение обсебеността в много случаи сочи към лудост“, заключава той.