Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

— Трябва и ти да им дадеш нещо – казва Фосет на Костин.

„И тогава направих гаф – признава Костин. – Не само извадих кибрит, а драснах клечка и я запалих“.

Настава известна паника и Фосет бърза да извади от джоба си друг подарък – лъскава огърлица. На свой ред член на племето дава на посетителите кратуни, пълни с ядки. „Приятелството ни бе прието – пише Фосет. – Вождът седна на извито столче и сподели ядките с нас.“ Новите им приятели са непозната дотогава група индианци, които Фосет класифицира като максуби. Докато са там, открива нещо, което не е виждал никога преди: голямо население, наброяващо няколко хиляди души. Нещо повече, селището е заобиколено от махали с още хиляди жители. (Откриването от Фосет на толкова много непознати дотогава индианци кара президента на Кралското географско дружество да обяви: „Не знаем за нищо тъй удивително през скорошната история на изследователските походи“.) Тогава Фосет осъзнава, че в региони, далеч от основните реки, по които се движат повечето европейски пътешественици и търговци на роби, племената са в по-добра физическа форма и по-многобройни. По-малко преследвани са от болести и алкохолизъм; запазили са културната си идентичност. „Може би тъкмо поради тази причина етнологията на континента е изградена върху погрешно схващане“, заявява Фосет.

Според него максуби по-конкретно показват свидетелства за развита култура. Изработват красиви глинени съдове, имат названия за планетите. „Племето е извънредно музикално“, отбелязва Фосет. Описва песните им и добавя: „В пълната тишина на гората, когато първата дневна светлина е накарала нощните звуци на насекомите да секнат, тези химни силно ни впечатляваха с красотата си“. Вярно, срещал е племена в джунглата, които са „неподатливи и безнадеждно брутални“, но други като максуби са „храбри и интелигентни“, „напълно опровергават изводите, до които са стигнали етнолозите, изследвали само крайречните райони и незнаещи нищо за по-трудно достъпни места“. Нещо повече, много от тези племена разказват легенди за своите предци, които са живели в далеч по-величествени и красиви поселища.

Има и други насочващи следи. Върху скали из джунглата Фосет е виждал древни рисунки и изрязани в камъка изображения на човешки и животински фигури. Веднъж, докато се изкачва на самотно възвишение сред заливните равнини на Боливийска Амазония, той забелязва нещо да стърчи от земята. Взема го в ръка: оказва се керамичен къс. Започва да човърка из почвата. Почти навсякъде, както по-късно информира Кралското географско дружество, изникват парчета от древна чуплива керамика. По негово мнение изработката е също така фина като на предмети от древните Гърция, Рим или Китай. И все пак няма никакви обитатели на стотици километри разстояние. Откъде се е взела керамиката? На кого е принадлежала?

Загадката се задълбочава, но от друга страна, изникват модели. „Навсякъде, където има възвишения в равнините, могат да бъдат открити артефакти“, пише Фосет на Келти. И това не е всичко: помежду тези възвишения има един вид геометрически подравнени пътеки и пространства. Може почти да се закълне, че приличат на пътища и площади.

Докато Фосет развива теорията си за древна цивилизация в басейна на Амазонка, той си дава сметка за растящата конкуренция от страна на други изследователи, които се надпреварват да изследват един от последните некартографирани региони във вътрешността на Южна Америка. Представляват еклектична група от мегаломани, всеки със своя любима теория и фикс- идея. Един от тях е Хенри Савидж Ландор, получил световна слава със своите пътеписи, в които разказва как за малко не е екзекутиран в Тибет, как е изкачил Хималаите без въжета и скоби, как е прекосил пустините в Персия и Балучистан на гърба на камила. В момента той броди из райони на Амазонка, облечен като за обяд в ресторант на Пикадили Съркъс („Не се предрешвах в чудати костюми, в каквито се предполага да бъдат облечени изследователите“), докато хората му се вдигат на бунт и едва не го убиват. Има и един бразилски полковник, сирак с наполовина индианска кръв на име Кандидо Мариано да Силва Рондон, който е помогнал да се прекарат телеграфни линии през джунглата, изгубил е пръст на крака си от пираня и е основал Служба за защита на индианците. (Девизът й е „Умри, ако трябва, но никога не убивай“.) Друг такъв е Тиодор Рузвелт, който, след като претърпява поражение в президентската кампания през 1912 година, търси убежище в Амазонската джунгла и проучва с Рондон Реката на съмнението. (В края на пътуването бившият президент, който е пропагандирал „живот с физически усилия“, едва не умира от глад и треска и не престава да повтаря началните стихове на поемата на Самюъл Тейлър Колридж „Кубла Хан“: „В Ксанаду издигна Кубла Хан дворец прескъп и пищен.“)