Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Фосет е заинтригуван не само от способността на индианците да си набавят храна в изобилие – предвестник за всяка гъсто населена развита цивилизация. Въпреки че еходжа като че нямат защита срещу внесените от европейците болести като дребна шарка – една от причините според Фосет популацията им все още да е малобройна, – те са усвоили познания за лечебния ефект на някои растения и са разработили неортодоксални методи на лечение, чрез които се опазват от всекидневните заплахи на джунглата. Умели са дори в отстраняването на ларви, каквито са измъчвали Мъри. „Индианците еходжа правят един особен подсвиркващ звук с езика си и главичката на червея мигом се подава – пише Фосет. – После мястото бързо се стисва и натрапникът е изхвърлен. – Добавя: – Аз цъках с език, свирках, подвиквах, дори надух пригодена флейта за моя и ефектът беше нулев.“ Западен лекар, който пътува с Фосет, смята тези методи за магьосничество, но Фосет ги приема за истинско чудо, наред с многото лековити билки. „При толкова ширещи се болести, нищо чудно, че се използва билколечение – твърди Фосет. – Изглежда, че за всяко различно страдание си има съответен природен цяр. – После допълва: – То се знае, медицинската професия не насърчава хората да ги използват. Ала излекуването, до което водят, често е смайващо и аз говоря като човек, изпробвал го на няколко пъти с пълен успех.“ Като адаптира методите за билколечение и ловуване към собствените си нужди, Фосет е в по-добра позиция да оцелее в тези територии. „В 99 от 100 случая не се налага да се стига до гладуване“, заключава той.

Но дори ако Амазония би могла да поддържа голяма цивилизация, дали индианците в действителност са създавали такава? Все още няма налице археологически доказателства. Няма дори свидетелство за гъстонаселени райони в Амазония. Идеята за комплексна цивилизация противоречи на двете основни етнологически парадигми, господстващи от векове и възникнали при първите срещи между европейци и местното население на Америка преди четиристотин години. Въпреки че някои от първите конквистадори били запленени от цивилизациите, изградени от местните, много теолози изразявали съмнения, че тези тъмнокожи и оскъдно облечени създания изобщо са хора; защото как биха могли потомците на Адам и Ева да стигнат толкова далече, как е възможно библейските пророци да не са подозирали за съществуването им? В средата на шестнайсети век високопоставеният свещеник Хуан Хинес де Сепулведа твърди, че индианците са „наполовина хора“, които са родени за роби и трябва да са третирани като такива. „Испанците имат пълно право да управляват тези варвари от Новия свят – обявява Сепулведа и добавя: – Между нас и тях разликата е също толкова голяма, колкото между хората и маймуните.“

По онова време най-яростният критик на тази геноцидна парадигма е Бартоломе де Лас Касас, доминикански свещеник, който пътешества из двата континента Америка. В прочут дебат със Сепулведа и в поредица от трактати Лас Касас се опитва да докаже веднъж завинаги, че индианците са пълноценни хора („Нима това не са човеци? Нямат ли те разумни души?“), и да заклейми онези, „които се правят на християни, а ги заличават от лицето на земята“. И все пак в процеса на всичко това той допринася за едно схващане по адрес на индианците, което със същата сила се превръща в стълб на европейската етнология: че са „благородни диваци“. Според Лас Касас индианците са „най-простичките хора на света“, „незлобливи и безхитростни“, „лишени от гняв и войнственост, от амбиция и алчност, напълно незаинтересувани от властване в света“.

Макар в епохата на Фосет и двете схващания да си остават преобладаващи в научната и популярната литература, те са вече филтрирани през една радикално нова научна теория: еволюцията. Дарвиновата теория, изложена в „За произхода на видовете“ през 1859 година, предполага, че хората и маймуните имат общ прародител и в съчетание с неотдавнашни открития на вкаменелости, показващи, че хората обитават земята от много по-отдавна, отколкото се сочи в Библията, допринася за окончателния разрив между антропология и теология. Викторианците правят опит да осмислят човешкото многообразие не в теологически понятия, а в биологически. Наръчникът „Бележки и въпросници по антропология“, препоръчвано четиво в курса за изследователи, посещаван от Фосет, включва глави, озаглавени „Анатомия и физиология“, „Коса“, „Цвят“, „Миризма“, „Движения“, „Физиономия“, „Патология“, „Аномалии“, „Възпроизвеждане“, „Физическа сила“, „Сетива“ и „Наследственост“. Сред въпросите, поставяни за отговор пред Фосет и останалите курсисти, са следните: