Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

— Тогава разбрах, че ще се решава съдбата ни – каза Линч.

Младият индианец, който бил начело на първоначалното нападение, излязъл напред и сърдито заговорил пред съвета; от време на време след думите му няколко индианци потропвали с дървените си тояги в знак на съгласие. Други също се изказали пред вождовете и на моменти индианец, който говорел развален португалски, превеждал на Линч и групата му и им обяснил, че са обвинени в нахлуване на чужда територия. Преговорите продължили два дни.

— Дебатът се точеше часове наред, а ние не знаехме какво става – припомни си Линч. – Преводачът обобщаваше казаното в едно изречение. „Ще ви вържат в реката и ще ви оставят на пираните да ви изядат“. Или „Ще ви намажат с мед, та пчелите да ви нажилят до смърт“.

Тогава вратата на кабинета на Линч се отвори и влезе млад мъж с обло красиво лице.

— Това е синът ми Джеймс младши – представи го Линч.

Сега беше на двайсет и пет години, сгоден. Когато Джеймс младши чу, че обсъждаме експедицията на Фосет, каза:

— Знаете ли, аз имах много романтична представа за джунглата, но случилото се й сложи край.

Линч разказа как членовете на племето започнали да опипват и побутват сина му, да го дразнят и вече си мислел да му каже да хукне към гората, макар че и там го очаквала сигурна смърт. Тогава Линч забелязал, че четирима от вождовете се отнасят с подчертана почит към петия, който изглеждал най-невъзмутим сред всеобщата врява. Когато няколко индианци дали да се разбере с жестове, че възнамеряват да вържат сина му и да го убият, Линч се надигнал тревожно и се приближил до петия вожд. С помощта на преводача обяснил колко съжалява, че неволно са оскърбили хората му. Линч директно подхванал преговори с него и се съгласил да предаде лодките и оборудването на групата си в замяна на нейното освобождаване. Възрастният вожд се обърнал и разговарял със съвета си в продължение на няколко минути, а през това време индианците ставали все по-настървени. В един момент мъжете от съвета млъкнали, а главният вожд изрекъл нещо към Линч с твърд тон. Линч изчакал преводача, който с трудност намирал нужните думи. Накрая казал: „Приемаме даровете ви“.

Преди членовете на съвета да са размислили, Линч взел радиостанцията си, която била конфискувана от индианците, за да изпрати SOS с координатите, и пристигнал самолет, пригоден за кацане в джунглата, за да ги прибере. Стойността на откупа възлизала на трийсет хиляди долара.

Линч ми каза, че него освободили последен от групата и едва когато самолетът се издигнал в безопасност, отново се замислил за полковник Фосет. Питал се дали Фосет и синът му също са били пленени и дали не са се провалили в опита си да предложат приемлив откуп. Докато гледал през илюминатора на самолета, виждал възвишението, на което държали него и екипа му в продължение на три дни. Индианците си събирали нещата и той ги наблюдавал, докато не се скрили в гората.

— Не вярвам, че загадката на Фосет ще бъде разрешена някога – каза Линч. – Невъзможно е.

На компютъра върху бюрото на Линч зърнах сателитен образ на планински зъбери. За моя изненада той бе за следващата експедиция на Линч.

— Заминавам след два дни. Ще изкачим Андите.

— Не и аз – обади се Джеймс младши. – Имам да подготвям сватба.

Джеймс младши се сбогува с мен и излезе от кабинета, а Линч заговори за предстоящото си приключение.

— Търсим самолет, разбил се в Андите през 1937 година – обясни той. – Досега никой не е успял да го открие.

Звучеше развълнуван, но по средата на описанието си спря и каза:

— Не казвайте на сина ми, но не бих имал нищо против да останем в контакт. Ако откриете нещо за Z, трябва да ми кажете. Моля ви.

Обещах да го направя. Преди да си тръгна, Линч ми даде някои съвети.

— Най-напред, трябва ви първокласен водач, някой с връзки сред местните племена – препоръча. – Второ, трябва да се придвижвате възможно най-тихо. Фосет е бил прав: твърде голямата група само привлича внимание към себе си. – Настоя да внимавам. – Помнете, аз и синът ми имахме голям късмет. Повечето от експедициите, издирващи следи от Фосет, така и не се връщат.

Няма мигновено божествено прозрение. По-скоро теорията се развива в течение на времето, с по някоя следа тук и там, на етапи, с неочаквани поврати, като пътеката от доказателства стига назад чак до годините му в Цейлон. Във Форт Фредерик Фосет за пръв път научава, че е възможно голямо кралство да съществува изолирано в джунглата и след като времето остави безпощадния си отпечатък върху него, дворците и площадите му да изчезнат под пълзяща растителност и корени. Ала идеята за Z – за изгубена цивилизация, скрита нейде в Амазония – започва да завладява Фосет след сблъсъка му с враждебните индианци, които е предупреждаван да избягва на всяка цена.