Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Междувременно Мъри буквално се разпада. Един от пръстите му се възпалява, след като го е наранил с отровно растение. Нокътят му пада, сякаш някой го е отделил с пинсети. После пък на дясната му длан се появява дълбока гнойна рана, поради която му е трудно дори да си опъне хамака. Заедно с това го поразява диария. Един ден се събужда и открива нещо като червеи в коляното и в ръката си. Вглежда се по-отблизо. В него се развиват ларви. Преброява петдесет само на лакътя си. „Много е болезнено, когато се размърдат“, пише той.

Отвратен се опитва да ги отрови въпреки предупрежденията на Фосет. Слага какво ли не – никотин, живачен хлорид, калиев перманганат – вътре в раните и се опитва да отстрани червейчетата с игла или като стиска плътта около тях. Някои червеи умират от отровата и започват да гният в него. Други порастват до над два сантиметра на дължина и от време на време подават глави като перископ на подводница. Сякаш тялото му е превзето от вида миниатюрни организми, които е изучавал. Кожата му вони на гнило. Стъпалата му се подуват. Нима и той заболява от елефантиаза? „Краката ми са твърде големи за ботушите – пише. – Кожата ми е като пулп.“

Единствено Фосет остава неуязвим. Открива една или две ларви под кожата си – някакъв вид конска муха е посяла яйцата си на комар, който после вкарва излюпените ларви в човека, – но той не ги трови и причинените от тях рани не се инфектират. Въпреки лошата форма на групата те продължават напред. В един момент прозвучава ужасяващ вопъл. Според Костин пума е скочила върху едно от кучетата и го тътри навътре в гората. „След като бяхме невъоръжени освен с мачетета, безсмислено беше да я последваме“, пише Костин. Скоро след това другото куче се удавя.

Гладуваща, мокра, трескава, наядена от комари, групата започва да се самоизяжда отвътре, както го правят червеите, дълбаещи тялото на Мъри. Една вечер Мъри и Манли се скарват жестоко по повод кой от коя страна на огъня да спи. На този етап Фосет вече е убеден, че Мъри е страхливец, злобар, крадец и най-лошото – рак, разпространяващ се в неговата експедиция. Вече не стои въпросът дали със своето бавене Мъри няма да провали успеха на експедицията, а дали няма да попречи на екипа изобщо да се измъкне от джунглата.

Според Мъри Фосет просто е лишен от човешко съчувствие – „няма никаква милост към болен или грохнал човек“. Фосет би могъл да забави темпо, та „да даде възможност на окуцял човек шанс да оживее“, но отказва. Групата отново поема напред, а Мъри развива мания относно легена за промиване на злато на Фосет, докато стига до пълна непоносимост към него. Отваря вързопа си и изхвърля легена с повечето от своите вещи, включително хамака и дрехите си. Фосет го предупреждава, че тези неща ще му трябват, но Мъри настоява, че се опитва да си спаси живота, след като Фосет не е склонен да го изчаква.

По-лекият вързоп подобрява скоростта на Мъри, но без хамака е принуден да спи под проливния дъжд и по него лазят буболечки. „По това време биологът страдаше зле от раните си и от липса на резервни дрехи – тези на него вече се бяха вмирисали безнадеждно – пише Фосет. – Започваше да осъзнава колко глупаво е било да изхвърли почти всичките си вещи и ставаше все по-мрачен и уплашен – добавя Фосет. – Тъй като всеки ден имаше гръмотевични бури с пороен дъжд, състоянието му се влошаваше. Искрено бях обезпокоен за него. Ако настъпеше отравяне на кръвта, беше обречен на смърт, защото нищо не бихме могли да сторим срещу това.“

„Перспективата да излезем оттук се смалява; храната е на свършване“, пише Мъри в дневника си.

Тялото на Мъри е подуто, пълно с червеи, гной и гангрена. Около него кръжат рояци мухи като около труп. Още не са преполовили маршрута, а е дошъл моментът, за който Фосет предупреждава всеки член в негова експедиция, когато вече бъде твърде болен, че да продължи: изоставяне.

Въпреки че Фосет е подготвен за такава крайна мярка, никога не я е налагал. Той се съветва с Костин и Манли, а Мъри ги наблюдава мрачно. „Тази вечер в лагера се проведе любопитна дискусия на тема моето изоставяне – пише Мъри. – Когато пътува в ненаселен горист регион без други ресурси освен онова, което носи със себе си, човек си дава сметка, че ако се разболее или не може да следва темпото на останалите, трябва да посрещне последствията. Другите не могат да чакат и да умрат с него.“ И все пак Мъри е с чувството, че са близо до гранично населено място, където могат да го оставят. „Странно ми бе да чуя от англичанин спокойно изречена готовност да ме изостави, макар да не бях изненадан, защото отдавна бях преценил характера му.“