Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

— Нямаш право да си уморен! – тросва се Фосет на Мъри.

Пътуват с два сала, които са построили, за да се придвижат по реката Хийт. Мъри казва, че иска да изчака лодката, която ги следва, но според Фосет той си търси поредното извинение, за да почива. Както предупреждава Костин, вътрешните разногласия са често срещани при тежки условия и са може би най-голямата заплаха за оцеляването на групата. При първата европейска експедиция по Амазонка в началото на 40-те години на шестнайсети век членовете й били обвинени, че са изоставили командира си „с най-голямата жестокост, показвана някога от безчестни хора“. През 1561 година членове на друга Южноамериканска експедиция заколват водача си, докато спи, а малко след това убиват и човека, когото са избрали за негов заместник. Фосет си има свое мнение за бунта: както приятел го е предупредил някога, „всяка група си има своя Юда“.

С всеки ден напрежението между Фосет и Мъри расте. Нещо у човека, когото Костин почтително нарича „шефе“, плаши Мъри. Фосет очаква „всеки да свърши всичко по силите си“ и проявява презрение към онези, които се поддават на страх. (Веднъж Фосет описва страха като „движещата сила зад всяко зло“ и твърди, че тъкмо той е „прогонил човечеството от Райската градина“.) Всяка година в джунглата като че го прави по-суров и фанатичен, той е като войник, преживял твърде много сражения. Рядко проправя пътека между дърветата, по-скоро сече с мачетето си във всички посоки, сякаш е жилен от пчели. Боядисва лицето си в ярки цветове с горски плодове като индиански воин и говори открито как би могъл да стане туземец. „Няма позор в такъв избор – твърди в „Изследователските начинания на Фосет“. – Напротив, по мое мнение това показва зачитане на истинските неща в живота пред изкуствените.“ В личните си документи нахвърля мисли под надслов „Отстъпници от цивилизацията“. „Цивилизацията ни държи в хлабава хватка, а волният живот несъмнено има притегателна сила за човек, който го е опитал. „Зовът на дивото“ е в кръвта на мнозина от нас и намира изпускателния си клапан в приключения.“

Фосет, който пристъпва към всяко пътуване, сякаш е будистки ритуал на пречистване, е убеден, че експедицията доникъде няма да стигне с Мъри. Не само че биологът не е пригоден за условията на Амазонка; той съсипва духа на групата с постоянните си оплаквания. След като е служил при Шакълтън, Мъри сякаш си въобразява, че може да оспорва авторитета на Фосет. Веднъж, докато се движи изправен върху сал, натоварен с багаж, той е съборен от течението. Пренебрегва инструкциите на Фосет и се вкопчва в ръба на сала, с което заплашва да го преобърне. Фосет му нарежда да се пусне и да плува до безопасно място, но той не го прави, с което затвърждава мнението на Фосет, че е „слабак със заешка душа“.

Скоро Фосет започва да подозира Мъри в нещо по-лошо от страхливост: че краде. В допълнение към липсващите карамелови бонбони изчезват и други провизии. Малко престъпления са по-тежки от това. „На такава експедиция кражбата на храна като престъпление се равнява на убийството и е редно така и да бъде наказвана“ – казва Тиодор Рузвелт по повод пътешествието си в Амазонка през 1914 година. Когато Фосет директно заговаря на Мъри за кражбите, ученият негодува. „Казах им какво съм ял – пише с огорчение. – Явно според тях благородното поведение е да гладувам до смърт.“ Скоро след това Костин хваща Мъри да посяга на царевичното брашно, което пазят за по-късен етап на пътуването. Костин го пита откъде го е взел. Мъри отвръща, че е от собствените му запаси.

Фосет отсъжда, че след като Мъри е взел шепа от брашното, няма да яде хляба, приготвен от него. Мъри посочва, че Манли също е ял от своите запаси. Фосет остава непоколебим и заявява, че това е въпрос на принцип.

— Ако е така, то този принцип е за глупаци – тросва се Мъри.

Атмосферата продължава да се влошава. Както се изразява Мъри, „Тази вечер в лагера няма песни“.

Манли е първият пострадал. Вдига четийресет градуса температура и трепери неудържимо – малария.

— Това ми идва прекалено – избъбря той на Мъри. – Не мога да се справя.

Неспособен да се надигне, Манли лежи на калния речен бряг и се оставя на слънцето да го излекува от температурата, но то не помага.

След него Костин се разболява от лайшманиоза, страдание с още по-плашещи симптоми. Причинявано е от паразит, пренасян от пясъчните мухи, и разрушава плътта около устата, носа и по крайниците, сякаш човекът бавно се разлага. В редки случаи води до фатални вторични инфекции. При Костин заболяването толкова се влошава, че Нина уведомява Кралското географско дружество как „напълно се е смахнал“.