Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Към онези, които наваксват на темпото му, той проявява безгранична лоялност. Относно другите, които не успяват, Фосет е убеден, че болестта, дори смъртта им са само едно доказателство за тяхното малодушие. „Такива пътувания не могат да се извършват предпазливо – пише Фосет на Келти. – Иначе доникъде не бих стигнал. За онези, които ги могат, имам само благодарност и похвали. Но към несправилите се не изпитвам съчувствие, защото са приели задачата с отворени очи. Колкото до мързеливите или некомпетентните, такива не искам и да ги знам.“ В личните си книжа Фосет критикува бивш помощник като „безнадежден калпазанин! За нищо негоден!“ – и това са думи, написани под некролога на човека. (Той се е удавил в река в Перу.) Неколцина са прогонени от експедициите му, други – огорчени и възмутени – го изоставят. „Та той не спираше дори да ни даде възможност да ядем и да спим – оплаква се бивш член на екипа му пред друг изследовател в Южна Америка. – Работехме като добичета под размахван бич по двайсет и четири часа в денонощието.“

„На членовете на екипите ми напрежението винаги им идваше в повече – информира Фосет Келти и добавя: – Нямам милост за некомпетентността.“

Келти кротко мъмри приятеля си: „Доволен съм, че се поддържаш в такава отлична физическа форма. Сигурно имаш много силен организъм, след като понесе всички тези тежки изпитания, без да му повлияят. Боя се само, че това те кара да проявяваш известна нетърпимост към хора, които не са тъй здрави като теб“.

Без съмнение Келти има предвид един конкретен човек, изследовател, чието сътрудничество с Фосет през 1911 година завършва катастрофално.

Изглеждат идеалната комбинация: Джеймс Мъри, прочутият полярен учен, и Фосет, прочутият изследовател на Амазонка. Заедно ще изминат стотици километри през неизследвана джунгла, заобикаляща река Хийт по протежение на северозападната граница на Боливия с Перу, за да картографират региона и да проучат жителите му и дивата флора и фауна. Кралското географско дружество е насърчило похода им и защо не?

Джеймс, роден в Глазгоу през 1865 година, е син на бакалин. Още като младеж е завладян от неотдавнашното откриване на микроскопичните създания и, въоръжен с микроскоп и контейнер за колекциониране, става самоук, ала признат по целия свят експерт в тази област. През 1902 година помага при проучването на тинестите дълбини на шотландските езера. Пет години по-късно Ърнест Шакълтън включва Мъри в експедицията си до Антарктика, където той прави откривателски наблюдения в сферите на морската биология, физиката, оптиката и метеорологията. По-късно пише в съавторство книга, озаглавена „Антарктически дни“, в която е описано теглене на шейна през снега: „Докато дърпаш, ти е ужасно горещо, спреш ли, става ти ужасно студено. А си гладен постоянно. Напред е бариерната повърхност, простира се до хоризонта“. Обладан от неутолимо любопитство, тщеславен, бунтар, ексцентрик, дързък, обичащ да наставлява: Мъри изглежда като двойник на Фосет. Дори е художник като него. През септември 1911 година, когато Мъри пристига в Сан Карлос, град на боливийско-перуанската граница, Фосет обявява в писмо до Кралското географско дружество: „Той е идеалният човек за тази работа“.

Но ако човек се вгледа по-внимателно в личностите им, би видял предупредителните знаци. Макар да е само две години по-възрастен от Фосет, на четийресет и шест годишна възраст Мъри изглежда състарен и съсухрен; лицето му, с грижливо подстригани мустаци и сивееща коса, е покрито с бръчки; тялото му е зле сложено. По време на шотландската експедиция е претърпял физически срив. „Появи ми се ревматизъм, възпаление на очите и какво ли не още“, казва той. В експедицията на Шакълтън е отговарял за базовия лагер и не се е изложил на най-бруталните условия.

Нещо повече, квалификациите за голям полярен изследовател и за пътешественик в басейна на Амазонка не се покриват непременно. Всъщност двете форми на изследователска дейност са в много отношения антитези една на друга. Полярният изследовател трябва да търпи температури, близо седемдесет и три градуса по Целзий под нулата, и едни и същи ужаси отново и отново: премръзване, цепнатини в леда и скорбут. Навсякъде около себе си вижда сняг и лед – безпощадно мрачна гледка. Психологическият ужас се съдържа в знанието, че този пейзаж никога няма да се промени, а предизвикателството е да се издържи на лишенията спрямо сетивата, както е при затворник в карцер. В контраст на това изследователят на Амазонка е потопен в казан от жега и сетивата му постоянно са атакувани. На мястото на леда е дъждът и при всяка своя стъпка изследователят е дебнат от някаква нова опасност: малариен комар, копие, змия, паяк, пираня. Съзнанието трябва да се справи с ужаса на непрестанна обсада.