Ала на моменти Нина копнее да е не човекът у дома, а онзи сред дивата природа. „Лично аз вече съм напълно готова да придружа ПХФ на пътуване в Бразилия“, казва веднъж на приятелка. Научила се е да разчита звездите като географ и се поддържа в „цветущо здраве“; през 1910 година, когато посещава Фосет в Южна Америка, пише непубликувано писмо до Кралското географско дружество за пътуването си с влак от Буенос Айрес, Аржентина до Валпарайсо, Чили, за което предполага, че ще е „интересно за любителите на пътешествия“. В някакъв момент е успяла да зърне „заснежените върхове на Кордилерите, окъпани в розова светлина от изгряващото слънце – гледка тъй красива и величествена, че се запечатва навеки в паметта“.
Фосет никога не се съгласява да я вземе със себе си в джунглата. Но Нина споделя с приятелка, че вярва „непоколебимо в равенството между мъжа и жената“. Тя насърчава Джоун да гради у себе си издръжливост и да поема физически рискове, включително плуване на мили разстояние в бурно море. В писмо до Келти Нина описва кръщелницата му така: „Някой ден тя може би ще се окичи с лаврите на Кралското географско дружество като жена географ и така ще осъществи неизпълнената амбиция на майка си – засега!“. (Фосет също насърчава дъщеря си, както и всичките си деца, за екстремни рискове. „Татко ни даряваше с невероятни забавления, тъй като не осъзнавахме опасностите – припомня си Джоун по-късно. – Но той би трябвало да ги е осъзнавал. Постоянно ни окуражаваше да се катерим по дървета и покриви. Веднъж при падане натъртих шийния си прешлен и това ми струваше две седмици, прекарани на легло в делириум и безсъзнание. След инцидента вратът ми си остана леко изкривен.“)
Ала Джак е този, който най-много от всички копнее да е като баща си. „Както гледам, малкият ми син Джак ще премине през същата фаза като мен, щом възмъжее – отбелязва веднъж Фосет с гордост. – Вече е запленен от историите, които му разказваме за Гала-пита-Гала.“ Фосет пише и илюстрира книжки за Джак, в които го обрисува като малък търсач на приключения и когато Фосет си е у дома, двамата всичко правят заедно – отдават се на туризъм, играят крикет, плават. Джак е „зеницата на окото му“ по думите на родственик.
През 1910 година, когато Джак заминава за пансион заедно с Рали Римъл, Фосет му праща стихотворение от „далечната пустош“. Озаглавено е „Джак тръгва на училище“ и по-долу е цитирано частично.
Не ни забравяй, смел наш сине.
Вярата ни в теб е безгранична.
Брани достойно своето име
с храброст, ала и с душа обична.
Ще дойде време в бъднини
с гордост да помним училищните ти дни.
В отделно писмо до Нина Фосет пише за характера на по-големия им син и неговото бъдеще: „Виждам го като водач, може би оратор, винаги независим, обичлив, с противоречив характер и потенциал да стигне далеч... кълбо от нерви... мъжко момче, способен на екстремни действия, чувствителен и горд – детето, за което копнеехме и което ни се роди с някакво предназначение, макар то още да не е ясно“.
Междувременно подвизите на Фосет като изследовател се разчуват. Макар още да го няма върховното постижение като стигане до Северния полюс или до връх Еверест – Амазония не предполага такива триумфи, защото никой не я е покорил, – Фосет напредва сантиметър по сантиметър навътре в джунглата, проследява реки и планини, каталогизира екзотични биологични видове и опознава местните жители. В крайна сметка е изследвал региона повече от всеки друг. Както по-късно твърди един журналист, „той може да бъде наречен водещия експерт по Южна Америка“. Уилям С. Баркли, член на Кралското географско дружество, казва за Фосет: „От години го възприемам като един от най-добрите представители на класата си, живели някога“.
Изявите му идват по време, когато след смъртта на кралица Виктория и домогването на Германия към първенство на световната сцена Великобритания е разтревожена за империята си. Опасенията се подсилват от твърденията на английски генерал, че 60 процента от младите мъже в страната са неспособни да посрещнат изискванията за военна служба, и от наплива на апокалиптични романи – включително „Хартман анархистът“ и „Обреченият град“, написани от Едуард, по-големия брат на Фосет. Култовият научнофантастичен роман е издаден през 1893 година и описва в подробности как нелегална група анархисти („болест, зародила се от хилава и упадъчна форма на цивилизацията“) изобретяват прототип за самолет, кръстен „Атила“, и в сцена, сякаш предсказваща моменти от Втората световна война, бомбардира Лондон. („Кулите и стените на Парламента се сриваха под дъжда от снаряди.“) Обществеността е толкова силно разстроена от липсата на достойни мъже във викторианска Англия, че правителството създава разследваща междуведомствена комисия за физическия упадък на нацията.
Читать дальше