Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Пресата се възползва от постиженията на Фосет и го изобразява като някой от детските му герои в контрапункт на националната криза на доверие. Един вестник обявява: „Притегателността на дивата природа е все така силна за безстрашните и находчивите, образец за каквито е майор Фосет“. Друг вестник го препоръчва като пример на децата: „Ето ви един истински скаут, от когото да се поучите! Той не мисли за своята безопасност и удобство, а се е устремил да изпълни дълга си“.

В началото на 1911 година Фосет изнася лекция пред Кралското географско дружество, на която представя находките си. В залата са дошли десетки учени и изследователи от цяла Европа, за да зърнат „Ливингстън на Амазония“. Ленард, синът на Чарлс Дарвин, който сега е президент, описва как Фосет е картографирал „региони, никога непосещавани от европейци дотогава“. Добавя как Фосет е демонстрирал, че все още има място, „където изследователят да покаже упоритост, енергия, кураж, ясна мисъл и всички онези качества, характеризиращи откривателите от една вече отминаваща епоха“.

Фосет често възразява, че не е „голям любител на слава и известност“, но очевидно се радва на вниманието. (Едно от хобитата му е да лепи вестникарски статии за себе си в албум.) Показва на събралото се множество диапозитиви от джунглата и скици на картите си и заявява:

— Надявам се публичността на тези проучвания да привлече други хора с приключенски дух към тази пренебрегвана част на света. Но трябва да се помни, че трудностите са големи и списъкът с нещастия е дълъг, защото малкото останали неопознати кътчета на света изискват да се плати висока цена за тайните им. Без никакво желание за самовъзхвала гарантирам отговорно, че е нужен огромен ентусиазъм, за да се изгражда година след година мост над широката пропаст, която лежи между удобствата на цивилизацията и много реалните рискове, дебнещи на всяка крачка в неизследваната джунгла на този все още малко познат континент.

Присъстващ пратеник на боливийското правителство казва за зараждащата се карта на Южна Америка:

— Дължим постигнатото на храбростта на майор Фосет. Ако имахме повече мъже като него, сигурен съм, че не би останало и едно кътче неизследвана територия.

Разрастващата се легенда за Фосет се основава върху факта, че той не само е предприел пътуване, за каквото никой друг не се е осмелил, а го е осъществил с почти нечовешко темпо. За месеци е постигнал колкото други не са сторили и за години. По думите на самия Фосет „Аз работя бързо и нямам почивни дни“. Невероятното е, че почти никога не боледува. „Беше неуязвим за треската“, казва Томас Чарлс Бриджис, популярен приключенски писател от онова време, който е познавал Фосет. Този факт поражда всякакви догадки за неговата физиология. Бриджис отдава съпротивителните му сили на това, че „има пулс под нормалния“. Един историк посочва, че „Фосет практически притежава имунитет срещу тропически болести. Може би това негово качество е най-изключителното. Има много други изследователи, които не му отстъпват по отдаденост на каузата си, смелост и сила, но в устойчивостта си на болести той е уникален“. Дори Фосет е смаян от своя „съвършен организъм“.

Към всичко това се прибавя и способността му да се изплъзва на хищници. Веднъж, след като прескача гърмяща змия, пише в дневника си: „Повече от всичко ме изненада предупреждението, дошло от подсъзнанието ми, и незабавната реакция на мускулите. Не я бях забелязал, докато не проблесна между краката ми, но „вътрешното ми аз“ – ако мога да го нарека така – не само я беше видяло навреме, но и бе точно преценило забележителната й височина и дистанцията и беше издало до тялото съответните команди!“. Колегата му от Кралското географско дружество Уилям Баркли, който работи в Боливия и познава може би най-добре методите на Фосет като изследовател, посочва как през годините Фосет развил „убеждение, че е неуязвим срещу опасности“ и че като при митичен герой „всичките му действия са с предопределен успех“. Или, както казва самият Фосет: „Аз съм в ръцете на боговете“.

Но същите тези неща, които превръщат Фосет във велик изследовател – демоничен бяс, целеустременост и почти богоподобно съзнание за безсмъртие, – го правят също така ужасяващ спътник. Не е позволено нищо да се изпречва на пътя на целта му – или на съдбата. Той е „готов да пътува с по-малко багаж и да се подлага на по-големи лишения, отколкото повечето хора смятат за възможно или редно“, твърди се в доклад от журнал на Кралското географско дружество. В писмо до Дружеството Нина съобщава: „Между другото, ще се изненадате да чуете, че майор Фосет възнамерява да прекоси сто и петдесет километра в джунглата... за месец! Другите буквално ахнаха при тази мисъл!!!“.