Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Фишър промърморва, че ще си оставят костите там. Други отправят молитви за спасение.

Фосет се опитва да открие по-лек маршрут назад, но всеки път когато избере пътека, експедицията се озовава пред скала и са принудени да се връщат. „Колко дълго можехме да издържим, беше жизненоважният въпрос – пише Фосет. – Ако не се сдобиехме скоро с храна, щяхме да сме твърде слаби, за да вървим по какъвто и да било маршрут.“ Изкарали са повече от месец почти без никаква храна и са омаломощени от глад; кръвното им налягане се е покачило, телата им вече се самоизяждат. „Гласовете на другите и шумовете на гората сякаш долитаха от голямо разстояние, и то през дълга тръба“, пише Фосет. Неспособни да мислят за минало или бъдеще, за каквото и да било друго освен за храна, хората стават раздразнителни, апатични и параноични. В изнемощялото си състояние са по-податливи на болести и инфекции и повечето от тях развиват тежка треска. Фосет се бои от бунт. Дали не са започнали да се поглеждат различно, да виждат човека насреща не като другар, а като месо? Самият Фосет е писал за канибализма „Гладуването притъпява всякакви съкровени чувства“, затова нарежда на Фишър да събере огнестрелното оръжие на останалите.

Скоро Фосет забелязва, че един от хората е изчезнал. Накрая го открива отпуснат до едно дърво. Фосет нарежда на мъжа да се изправи, но онзи го умолява да го остави да умре там. Отказва да помръдне и Фосет изважда ножа си. Острието проблясва пред очите на мъжа; насреща му е един много гладен човек. Фосет размахва ножа и го принуждава да стане. Ако умрем, казва му, ще умрем, вървейки.

Докато кретат напред, много от мъжете, примирени със съдбата си, вече дори не пляскат тормозещите ги комари, нито се оглеждат бдително за индианци. „[Засада], въпреки мига на ужас и агония, приключва бързо и ако гледаме разумно на нещата, би дошла като милост в сравнение с глада“, пише Фосет.

Няколко дни по-късно, след като мъжете от групата ту губят съзнание, ту се съвземат, Фосет зърва елен почти извън обхват. Има възможност само за един изстрел, после той ще е изчезнал.

— За бога, не пропускай, Фосет! – прошепва един от хората му.

Фосет сваля пушката от рамото си; мускулите на ръцете му са атрофирали и едва успява да държи приклада стабилно. Поема дъх и дърпа спусъка. Изстрелът отеква в гората. Еленът сякаш се изгубва, все едно е бил плод на техния делириум. Ала когато се приближават, виждат го, че лежи на земята и кърви. Опичат го на огън и изяждат всяко късче месо, изсмукват всеки кокал. Пет дни по-късно се добират до селище. И все пак петима от хората на Фосет – повече от половината му екип – са твърде слаби, за да се възстановят, и скоро умират. Когато Фосет се връща в Ла Пас, хората го сочат и се взират в него – той е същински скелет. Изпраща телеграма до Кралското географско дружество: „Зеленият ад (Верде) е превзет“.

— Ето – посочих на жена ми сателитното изображение на района на Амазонка върху екрана на компютъра ми. – Там отивам.

Образът показваше пукнатините в земята, където голямата река и притоците й безмилостно бяха издълбали терена. По-късно можах да й покажа по-ясно координатите с помощта на Гугъл Ърт, която стартира през лятото на 2005 година и масово даде възможност в рамките на секунди да се получи увеличение на практически всяко място на земното кълбо. Първо написах на клавиатурата нашия адрес в Бруклин. Образът на екрана, който бе сателитен образ на земята, гледана от космоса, се стрелна като ракета с насочваща глава и даде увеличение на група сгради и улици, додето не разпознах балкона на апартамента ни. Нивото на яснота бе невероятно. После написах последните публикувани координати на Фосет и видях на екрана да препускат образи от района на Карибско море и Тихия океан, покрай бледи очертания на Венецуела и Гвиана, преди да се закове върху размазано зелено петно: джунглата. Някога бялото петно на картата сега стана видимо в миг.

Жена ми попита откъде знам къде трябва да отида и аз й разправих за дневниците на Фосет. Показах й на картата мястото, където всички са приели, че е бил лагерът „Умрял кон“, а после новите координати – повече от сто и петдесет километра на юг, които открих записани в бележника с данни на Фосет. В Кралското географско дружество бях открил и копие от документ с думата „ПОВЕРИТЕЛНО“, напечатана върху него. За разлика от други документи, писани от Фосет, този беше спретнато напечатан. Носеше дата 13 април 1924 година и заглавие „Експедиция в басейна на Амазонка“.