Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

78808 Kratzka = Градовете локализирани – бъдещето вече е осигурено

Докато прелиствах бележника, забелязах дума в полето на една страница: „УМРЯЛ“. Вгледах се по-внимателно и видях още две думи до нея: „ЛАГЕРЪТ УМРЯЛ КОН“. Под тях имаше координати и аз бързо ги сверих с онези, които бях преписал от „Изследователските начинания на Фосет“. Разликата беше съществена.

Часове наред четох дневниците и си водех бележки. Мислех, че не е останало нищо повече за изкопаване, когато се появи Ролет и заяви, че има да ми покаже още нещо. Скри се в задната стая и я чувах как рови из чекмеджета и шкафове, мърморейки на себе си. След няколко минути се появи със снимка от книга.

— Не знам къде съм го сложила – каза, – но мога поне да ви го покажа на снимка.

Беше снимка на златния пръстен на Фосет, върху който беше гравирано семейното мото: „Nec Aspera Terrent“ – в свободен превод „Трудностите да вървят по дяволите“. През 1979 година англичанин на име Брайън Ридаут, който снима филм за дивата природа в Бразилия, чува слухове, че в един магазин в Куиаба, столицата на Мато Гросо, се е появил пръстен. Когато Ридаут най-сетне успява да издири магазина, собственикът вече е починал. Ала съпругата му открива сред вещите си пръстена на полковник Фосет.

— Това е последният открит предмет от експедицията, с който разполагаме – каза ми Ролет.

Сподели как в отчаянието си да научи повече веднъж показала пръстена на екстрасенс.

— Узнахте ли нещо? – поинтересувах се.

Тя погледна към снимката, после към мен.

— Бил е окъпан в кръв.

— Съгласен ли си? – пита Фосет.

Скоро след предишната си експедиция се е върнал в джунглата и се опитва да склони новия си пръв помощник Франк Фишър да изследват Рио Верде по протежение на границата между Боливия и Бразилия.

Фишър, четийресет и една годишен английски инженер и член на Кралското географско дружество, се колебае. Комисията по определяне на границата не е възложила на екипа оглед на Рио Верде, поискала е от него да проучи регион в югоизточна Бразилия, близо до Корумба, но Фосет настоява да проследят курса на реката, която е в неопозната територия и никой дори не знае откъде започва.

— Добре, ще дойда – отвръща накрая Фишър, но добавя: – Договорът ни със сигурност не го изисква все пак.

Това е едва втората експедиция на Фосет в Южна Америка, но ще е критична за разбирането му за долината на Амазонка и нейната еволюция в качеството му на учен. Заедно с Фишър и още седем души поема от Корумба; придвижват се на повече от шестстотин километра на северозапад, след което се прехвърлят на два ръчно измайсторени дървени сала. Бързеите, подсилвани от дъждовете и стръмните брегове, са много мощни и саловете преминават над пропасти, преди да се спуснат сред пяна и скали с оглушителен стържещ звук. Мъжете си подвикват предупреждения, а Фосет, с искрящи очи и кривната широкопола шапка, направлява с бамбуков прът, който държи встрани от себе си, та да не прободе гръдния му кош. Рафтингът сред разпенени води все още не е спорт, но Фосет го предугажда. „Когато на предприемчивия изследовател му се наложи да изгради и управлява свой собствен сал от дърво балса, ще осъзнае, че това носи приповдигнатост и възбуда, каквато малко спортове могат да предложат.“ И все пак едно е да се движиш през бързеите на позната река, а съвсем друго да се спускаш по немаркирани водни артерии, където във всеки момент може да полетиш от десетки метри височина. Ако някой от групата падне зад борда, няма как да се улови за сала, защото може да го преобърне. Единственият достоен избор е да се удави.

Изследователите минават покрай хълмовете Рикардо Франко – призрачни плата от пясъчник, издигащи се на хиляда метра височина. „Тези възвишения са недокоснати от времето и от човешки крак – пише Фосет. – Стояха там като изгубен свят, покрит с гори, и въображението рисува една отдавна изчезнала епоха.“ (Говори се, че Конан Дойл поне отчасти се е позовал на тези сведения, когато създал „Изгубеният свят“.)

Фосет и групата му се движат през каньона, но в един момент бързеите стават непреодолими.

— Какво ще правим сега? – пита един от хората.

— Няма как да си помогнем – отвръща Фосет. – Ще оставим всичко, което не можем да носим на гръб, и ще продължим по течението на реката по суша.

Фосет нарежда на мъжете да вземат само неща от първа необходимост: хамаци, пушки, мрежи против комари и геодезически инструменти.