Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Хората започват да изпадат в паника. В един момент на лодка, носена към бързеите, Уилис изкрещява: „Диваци!“ – и ето ги тях, стоят по бреговете. „Целите им тела бяха боядисани – пише Фосет, – ушите им имаха издължена мека част, а през ноздрите им бяха промушени птичи пера.“ Той иска да се опита да установи контакт, но другите в лодката крещят и лудешки гребат, за да се отдалечат. Индианците се прицелват с двуметровите си лъкове и пращат стрели. „Една разцепи лодката отстрани, проби дърво, дебело четири сантиметра“, твърди Фосет. Тогава лодката се понася сред бързеите и за момента се отдалечава от племето.

Още преди тази конфронтация Фосет забелязва, че хората му, особено Чивърс, губят кураж. „Наблюдавах постепенния му срив“, пише Фосет. Решава да освободи Чивърс от задълженията му и го праща обратно с няколко други членове от групата обратно към граничния район. И все пак двама от хората умират от треската си. Самият Фосет силно тъгува за семейството си. Пита се що за глупак е бил да смени удобството на предишната си служба с такива условия. Вторият му син Брайън е роден в негово отсъствие. „Изкушен бях да напусна и да се прибера у дома“, пише Фосет. И все пак за разлика от хората си той е в добро здраве. То се знае, гладен и окаян е, но кожата му не е жълта, температурата му е нормална и не повръща кръв. По-късно Джон Келти, секретарят на Кралското географско дружество, казва на съпругата на Фосет в писмо: „Освен ако няма изключително здрав организъм, не виждам как може да оцелее“. Фосет отбелязва, че по тези места „на здравия човек се гледа като изключение и отклонение от нормата“.

Въпреки копнежа си за дома Фосет продължава с Уилис и преводача да проследява границата между Боливия и Бразилия, като изминава безброй километри през джунглата. През май 1907 година той завършва маршрута си и представя установеното на членовете на Южноамериканската комисия по границите и на Кралското географско дружество. Те не могат да повярват на очите си. Той е прекроил границите в Южна Америка, при това го е сторил година преди крайния срок.

Когато бях в Англия, се опитах да издиря потомци на Фосет, които вероятно биха могли да ми разкажат повече за изследователя и за неговия маршрут до Z. Съпругата и децата на Фосет отдавна бяха починали, но в Кардиф, Уелс, открих една от внучките му – Ролет дьо Монте-Герен, чиято майка е Джоун, единствената дъщеря на Фосет. Живееше в едноетажна къща с измазани стени и дървени прозорци – простичко жилище, което някак не се връзваше с шумната слава, на която някога се е радвало семейството й. Беше дребна и енергична жена над петдесет с къса черна коса и очила. Наричаше дядо си гальовно с инициалите му ПХФ („Майка ми и всички от семейството винаги го наричаха така.“) Съпругата на Фосет и децата му, след години преследване от страна на репортери, се бяха оттеглили от погледа на обществеността, но Ролет ме прие на драго сърце в кухнята си. Когато й съобщих за плановете си да проследя маршрута на Фосет, тя отбеляза:

— Не приличате много на изследовател.

— Така е, знам.

— Е, разумно е да сте добре хранен, щом ще ходите в джунглата.

Взе да отваря шкафове, да вади тенджери и тигани и скоро кухненската маса бе отрупана с ризото, зеленчуци на пара, домашен хляб и горещ ябълков пай с маслено тесто.

— Всичко е вегетарианско – съобщи тя. – ПХФ вярвал, че такава храна дава сила. Плюс че никога не обичал да се убиват животни, ако не се налага.

Седнахме да се храним и се появи Изабел, двайсет и три годишната дъщеря на Ролет. Беше с по-къса коса от тази на майка си и проницателни очи, твърде много наподобяващи тези на прадядо й. Беше пилот в „Бритиш Еъруейс“.

— Завиждам на прадядо ми – каза тя. – По негово време е могло да се вдигнеш и да откриеш непозната част на света. А къде да идеш сега?

Ролет постави старинна сребърна чаша в средата на масата.

— Извадих я специално заради вас – каза ми. – Това е чаша от кръщенето на ПХФ.

Вдигнах я към светлината. От едната страна бяха гравирани цветя, от другата – цифрите 1867, рождената година на Фосет.

След като се нахранихме и побъбрихме още малко, я попитах нещо, което бях обмислял отдавна – дали при определянето на маршрута си трябва да разчитам като толкова други експедиции на координатите на Лагера на мъртвия кон, цитиран в „Изследователските начинания на Фосет“.

— По-добре бъдете предпазлив с тях – отвърна Ролет.