Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Като използват канута, които са сковали от дървесни дънери, Фосет и хората му се движат на запад по предвидения маршрут на протежение от близо хиляда километра по границата между Бразилия и Боливия. Реката е барикадирана от паднали дървета и Чивърс и Фосет се опитват да ги разсекат от канутата с мачетета. Пираните са в изобилие и изследователите внимават да не потопят пръсти във водата. Тиодор Рузвелт, след като изследва приток на Амазонка през 1914 година, нарича пиранята „най-свирепата риба на света“. Добавя: „Пираните могат да погълнат живи всеки ранен човек или животно, защото кръвта във водата ги възбужда до лудост... Главата с къса муцуна, злобните втренчени очи и зейналите страховити челюсти са олицетворение на свирепа злост“.

Когато се къпе, Фосет притеснено оглежда тялото си за циреи и порязвания. При първото си плуване през река споделя: „Изпитах неприятна тежест под лъжичката“. В допълнение към пираните се опасява от кандиру и електрически змиорки, или „пуракей“. Последните – над два метра дълги, с очи, разположени толкова напред на сплесканите им глави, че едва ли не опират в горните им устни – са като живи батерии: пращат до 650 волта електричество през телата на жертвите си. Могат да изпържат жаба или риба в контейнер с вода, без дори да я докоснат. Германският учен и изследовател Александър фон Хумболт, който пътува по река Ориноко в Амазонската джунгла в началото на деветнайсети век, поръчва на индианци да вкарат с помощта на харпуни трийсет коня и мулета във вир, пълен с електрически змиорки, за да види какво ще се случи. Конете и мулетата – с щръкнали гриви и пламнали очи – отстъпват назад ужасени, когато змиорките ги заобикалят. Някои коне се опитват да изскочат от водата, но индианците ги връщат обратно с насочени харпуни. В рамките на секунди два коня се удавят, докато останалите в крайна сметка пробиват индианската блокада и се строполяват на брега изтощени и изтръпнали. „Един шок е достатъчен да парализира и удави човек, но пуракей повтарят изпращането на електричество, за да си гарантират плячката“, пише Фосет.

Един ден Фосет зърва нещо край брега на мудно течаща река. Отначало прилича на паднало дърво, но после започва да се приближава с вълнообразно движение към канутата. По-голямо е от електрическа змиорка и когато спътниците на Фосет го виждат, започват да крещят. Фосет вдига пушката си, стреля по обекта и дим изпълва въздуха. Когато създанието спира да се движи, мъжете спират кану край него. Оказва се анаконда. В доклада си за Кралското географско дружество Фосет настоява, че е по-дълга от двайсет метра („Огромни змии!“ обявява заглавие в английската преса), макар че голяма част от анакондата е била потопена и тя със сигурност е била по-малка: най-дългата официално документирана е осем метра и четийресет и пет сантиметра. (При тази дължина анаконда може да тежи над половин тон и благодарение на еластичните мускули на челюстите си има възможност да погълне цял елен.) Фосет се взира в неподвижната змия пред себе си, изважда нож и се опитва да отреже парче от кожата й, за да го сложи в буркана с образците, но когато бодва анакондата, тя се мята към него и хората му и те отстъпват ужасени.

Експедицията се придвижва напред и членовете й напрегнато оглеждат джунглата. „Беше една от най-мрачните експедиции, които някога съм предприемал, защото реката беше зловеща с тишината си, а бързото течение и дълбоки води вещаеха злини по пътя ни“, пише Фосет месеци след като е напуснал Рибералта. „Демоните на амазонските реки бяха наизюююююлезли и демонстрираха присъствието си в снишеното небе, изливащия се пороен дъжд и неприветливи горски стени.“

Фосет налага строг режим. Според Хенри Костин, бивш британски ефрейтор, който придружава Фосет на няколко следващи експедиции, групата става с пукването на зората, като един човек е натоварен със събуждането. После хората хукват към реката, наплискват лицата си, мият си зъбите и стягат багажа за път, докато дежурният за закуска пали огън. „Живеехме простичко – припомня си Костин. – Закуската обикновено беше овесена каша, консервирано мляко, много захар.“ Минути по-късно поемат напред. Събират данни за докладите на Фосет до Кралското географско дружество – включително измервания, скици на местността, барометрични и температурни отчитания и каталози на флората и фауната, – което изисква много работа и Фосет се труди настървено и с всички сили. „Бездействието е онова, което ми е непоносимо“, казва веднъж. Джунглата като че подсилва вродените черти на характера му: неговата смелост и издръжливост, съчетани с гневливост и нетърпимост към слабост у другите. Разрешава на хората си само кратка почивка за обяд – състоящ се от по няколко бисквити – и ги действа по дванайсет часа на ден.