Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Голди сочи с пръст по картата и обяснява, че територията е дотолкова неизследвана, че Боливия, Бразилия и Перу не могат да се споразумеят дори за границите си: те са просто условни линии, прекарани през планини и джунгли. През 1864 година споровете за граници с Парагвай прерастват в един от най-ожесточените конфликти в историята на Латинска Америка. (Избито е почти половината от парагвайското население.) Поради невероятно голямото икономическо търсене на каучук – „черното злато“, – който е в изобилие в този район на света, залогът за прекарването на границите през амазонската джунгла е също толкова голям.

— Може да възникне голям пожар от въпроса коя територия на кого принадлежи – заключава Голди.

— Всичко това е много интересно – прекъсва го Фосет. – Но какво общо имам аз?

Голди обяснява, че страните са назначили комисия за определяне на границите и искат от Кралското географско дружество безпристрастен наблюдател, който да картографира въпросните граници – като се започне с територия между Боливия и Бразилия, простираща се на няколкостотин квадратни мили в непроходим терен. Експедицията ще отнеме две години и няма гаранция, че членовете й ще оцелеят. По тези места болестите върлуват с пълна сила и индианците, атакувани безмилостно от трапери, отмъкващи каучук, не се колебаят да убиват натрапниците.

— Проявявате ли интерес да се наемете с това? – пита Голди.

По-късно Фосет споделя, че усетил как сърцето му започва да бие ускорено. Замисля се за съпругата си Нина, която отново е бременна, за сина си Джак, вече почти тригодишен.И все пак отговаря без колебание:

— Съдбата си е наумила да отида, така че друг отговор не може да има!

Тясното и мръсно пространство на кораба „Панама“ е изпълнено с „бандити, кандидати за бандити и сбръчкани дърти негодници“ по описанието на Фосет. Спретнат в бялата си риза с колосана яка, Фосет седи до първия си помощник в експедицията, трийсетгодишен механик и геодезист на име Артър Джон Чивърс, препоръчан от Кралското географско дружество. Фосет убива времето, като учи испански, докато други пътници пият уиски, дъвчат тютюн, играят на зарове и спят с уличници. „По своему всички бяха добри хора – пише Фосет и добавя: – За мен и Чивърс това беше полезно въвеждане в един аспект на живота, непознат ни дотогава, и в процеса на него голяма част от английската ни резервираност отпадна.“

Корабът спира на пристанище в Панама, където е в ход строителството на канала – най-дръзкото начинание, предприемано от човек в опит за укротяване на природата – и проектът дава на Фосет начална идея за очакващото го: на кея са струпани десетки ковчези. От започването на изкопните работи за канала през 1881 година повече от двайсет хиляди работници са измрели от малария и жълта треска.

В Панама Сити Фосет се качва на борда на кораб за Перу, после продължава с влак през Андите с техните заснежени върхове. Когато влакът се изкачва на около четири хиляди метра надморска височина, той го сменя с кораб и прекосява езерото Титикака („Колко странно да видиш действащи параходи тук, на покрива на света!“), след което отново се прехвърля на влак, който го отвежда през равнините до Ла Пас, столицата на Боливия. Там чака повече от месец правителството да осигури няколко хиляди долара – сума, далеч по-малка от тази, на която е разчитал – за провизии и пътни разходи. Нетърпението му води до свада с местни чиновници, която трябва да бъде изгладена от британския консул. Накрая, на 4 юли 1906 година, той и Чивърс са готови да потеглят. Натоварват мулетата с чай, консервирано мляко, кондензирана супа, сардини в доматен сос, лимонада на прах и бисквити с ядки кола, които според „Изследователските начинания на Фосет“ имат „чудотворен ефект за поддържане на силите при физическо напрежение“. Носят също геодезически инструменти, пушки, въже, мачетета, мрежи против комари, буркани за събиране на образци, въдици, стереоскопична камера, леген за промиване на злато и дарове от рода на мъниста за срещнатите племена. Има и аптечка, заредена с бинтове, йод срещу ухапвания от комари, калиев перманганат за почистване на зеленчуци или рани от стрели; скалпел за изрязване на плът, отровена от змийско ухапване или гангрена; а също и опиум. В раницата си Фосет е пъхнал „Съвети към пътешествениците“ и своя дневник с любимите му стихотворения, които да рецитира в пустошта. Едно такова, което често взема със себе си, е „Изследователят“ на Ръдиард Киплинг: