Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Идеалното прикритие. Отиваш като картограф с карти, телескоп и мощен бинокъл. Проучваш целта си по същия начин, както изследваш територия. Наблюдаваш всичко: хора, места, разговори.

В дневника си Фосет е нахвърлял списък с нещата, които британският му контакт – човек, когото той нарича просто „Джеймс“ – е поискал от него да разузнае: „вид на комуникационните артерии, села, вода, армия и организация, въоръжение, политическа обстановка“. И не е ли по същество изследователят лице, което прониква в чужди земи и се завръща с тайни? През деветнайсети век британското правителство все по-масово вербува агенти от средите на изследователи и картографи. Това е начин не само да се внедрят хора в чужди територии с достоверна наглед мисия, но и да се наемат надеждни експерти в набирането на деликатни географски и политически данни, нужни на правителството. Британските власти преобразуват Отдела за проучване на Индия в открай докрай разузнавателно оперативно звено. Картографи са обучавани да използват легенди и кодови имена („Номер едно“, „Коментаторът“, „Главният коментатор“) и когато влизат в територии, забранени за хора от Запада, да бъдат с добра маскировка. В Тибет много разузнавачи се предрешват като будистки монаси, използват молитвени броеници за измерване на разстояния (като всяко плъзнато мънисто обозначава сто крачки) и молитвени барабани, за да крият в тях компаси и листчета хартия с данни. Имат тайници в сандъците си, където скътват по-големи инструменти като секстанти и сипват живак, съществен за работата на изкуствения хоризонт, в паничките си за милостиня. Кралското географско дружество е ако не съучастник в подобни дейности, то в много случаи е наясно – в редиците му изобилстват настоящи и бивши шпиони, включително Франсис Йънгхъзбанд, който е президент на дружеството от 1919 до 1922 година.

В Мароко Фосет участва в африканска версия на „Голямата игра“, както Ръдиард Киплинг нарича колониалното състезание за надмощие в централна Азия. На своя тайнопис Фосет отбелязва, че си е „бъбрил“ с висш марокански чиновник, който се е оказал „пълен с информация“. Когато излиза извън главните пътища сред пустинята, където племена отвличат или убиват отклонилите се чужденци, както твърди по-късно Фосет, е нужно човек „да се предреши като мавър, а дори и тогава пътуването е придружено с голям риск“. Фосет успява да се внедри в султанския дворец и да шпионира самия султан. „Султанът е млад и слаб по характер – пише той. – На първо място поставя личните си удоволствия и прекарва времето си в колоездене, в което е много умел, в игри с автомобили, механични играчки, фотография, билярд и животинската си менажерия.“ Всичката тази информация Фосет предоставя на „Джеймс“ и се връща в Англия през 1902 година. Това е единственият случай, когато Фосет действа официално като шпионин, но неговата съобразителност и наблюдателност привличат вниманието на сър Джордж Таубман Голди, британски колониален администратор, който през 1905 година става президент на Кралското географско дружество.

В началото на 1906 година Голди привиква Фосет, който след мароканското си пътуване служи в различни военни гарнизони, като последното му назначение е в Ирландия. Голди е човек, с когото общуването не е шега работа. Известен с будната си интелигентност и избухлив нрав, той почти еднолично налага контрола на Британската империя в Нигер през 80-те и 90-те години на деветнайсети век. Шокира викторианското общество, като забягва в Париж с гувернантка. Освен това е заклет атеист, проповядващ дарвиновата теория за еволюцията. „Изпада в необуздан гняв от глупостта или некомпетентността – пише един от биографите му. – Няма човек с по-голяма нетърпимост към глупците от него.“

Фосет е въведен за среща в кабинета на Голди в Кралското географско дружество и се изправя пред президента, „чиито сини очи пробиват дупки у теб“ по думите на негов подчинен. По това време Голди е близо шейсетгодишен и неизменно носи в джоба си тубичка с отрова за в случай, че бъде поразен от инвалидност или неизлечима болест. По спомените на Фосет Голди го пита:

— Знаете ли нещо за Боливия?

Фосет отвръща, че не, и Голди продължава:

— Човек обикновено си мисли за Боливия като за страна на покрива на света. Голяма част от територията й са планини, но на изток отвъд планините има огромна територия от тропическа гора и равнини. – Голди вади от бюрото си голяма карта на Боливия, която разстила пред Фосет като покривка. – Това, майоре, е най-добрата карта на Боливия, с която разполагам. Погледнете този регион! Пълен е с бели петна.