Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Също както при картографирането на света, съществуват „инструменти“ за измервания на човека: рулетки и дебеломери да изчисляване на телесните пропорции; динамометри за оценяване на мускулната сила и пружинени везни за измерване на теглото; гипс за снемане на отпечатъци; краниометър за отчитане на размерите на черепа. „Когато е възможно, скелети и особено черепи трябва да бъдат изпращани у дома за точна оценка“, се казва в наръчника. Разбира се, това може да се окаже мъчно: „Никак не е безопасно да бъдат ядосвани туземците, като се отнасят техните мъртъвци“. Твърди се, че не е известно как „емоциите са проявявани от различните раси, така че си струва да се забележи конкретно дали тяхното усмихване, смях, мръщене, плач, изчервяване и пр. значимо се отличават по смисъл в сравнение с нас“.

Фосет и съкурсниците му са обучавани на основните принципи за планиране и провеждане на експедиция, както и на конкретни умения като как да си направят възглавници от кал и как да изберат най-добрите товарни животни. „Въпреки пословичния му инат магарето е отлично и надеждно малко животно, несправедливо презирано от нас“, изтъква Галтън и с присъщата му обсебеност изчислява, че магаре може да носи приблизително трийсет килограма, кон – до петдесет килограма, а камила – до сто и петдесет.

Преди потеглянето изследователят е наставляван да раздаде на всеки член на експедицията си да подпише формално съгласие със силата на договор. Галтън предоставя образец:

Ние, долуподписаните, съставляващи експедиция, която ще изучава вътрешността на ..............................., водени от господин Х, с настоящото се съгласяваме да поставим себе си (с коне и оборудване) изцяло и безрезервно под негово разпореждане за горепосочената цел, от днешна дата до завръщането ни в .............................. а при невъзможност това да се случи, приемаме всички последствия, които могат да дойдат в резултат.

Поотделно се наемаме да положим всички възможни усилия да съдействаме за хармония в екипа и за успеха на експедицията. Като свидетелство за горното се подписваме с имената си.

(Следват подписи.)

Курсистите са предупредени да не се държат господарски с хората си и винаги да са нащрек за формирането на клики, за признаци на недоволство и бунт. „Насърчавайте весела атмосфера, песни и закачки“, съветва Галтън. Учи какво трябва да е отношението към местните помощници: „Откровен, шеговит, но решителен маниер, съчетан с повече увереност от тази, която чувствате, е най-подходящият за туземците“.

Болести и травми могат да съкрушат групата и Фосет получава най-основни медицински наставления. Научава, например, как да извади развален зъб „с постоянен натиск и теглене“. При погълната отрова наставленията са пострадалият незабавно да бъде накаран да повърне: „Използвайте сапун или барут, ако нямате подръка съответните медикаменти“. При ухапване от отровна змия се препоръчва запалване на барут в раната или изрязване на инфектираната тъкан с нож. „После обгорете областта около ухапаното с нажежен до бяло железен ръжен – учи Галтън. – Артериите са разположени дълбоко и може да се отреже или обгори безопасно толкова плът, колкото хващат пръстите ви при ощипване. Следващата стъпка е да се приложи максимална енергия и дори жестокост, за да се предотврати изпадането на пациента в летаргия и сънливост, които са обичайните рекции при отравяне от змийско ухапване, често завършващо със смърт.“ Третирането на кървяща рана – примерно от стрела – е също тъй „варварско“. „Сипете вряща мазнина в раната.“

Ала нищо не може да се сравни с ужасите на жаждата и глада. Един номер е да се „възбуди“ слюнка в устата. „Това може да се направи, като се сдъвче нещо, например листо; или като се държи в устата куршум или гладък, неабсорбиращ камък, примерно късче кварц“, обяснява Галтън. Фосет е инструктиран при гладуване да пие животинска кръв, ако има такава в наличност. Скакалци и други насекоми също са ядливи и могат да спасят живота на човек. („За да ги приготвите, откъснете крачката и крилцата и ги опечете с малко мазнина в метален съд като зърна кафе.“)

Налице е и заплахата от враждебни „диваци“ и „канибали“. Когато навлиза в такива територии, изследователят е предупреден да се движи под прикритието на мрака с готово за стрелба оръжие. За да заловиш пленник, „изваждаш ножа си, захапваш го между зъбите и застанал над него, поставяш пушката редом с теб. После възможно най-сръчно му връзваш ръцете. Причината за тези предохранителни мерки е, че диваците обикновено са здрави и пъргави и не ви трябва, докато се мотаете с въжето или канапа, да държите заредената си пушка, дето може да гръмне и в крайна сметка вие да пострадате“.