Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Фосет и Рийвс отиват заедно на третия етаж, където са провеждани курсовете. Франсис Галтън е уведомил всички кандидати, че скоро ще се озоват допуснати в „обществото на мъже, чиито имена отдавна са им били познати и пред които са се прекланяли“. В курса по землемерство по същото време като Фосет е и Чарлс Линдзи Темпъл, който забавлява колегите си с истории от службата си в Бразилия; лейтенант Т. Данройтер, обсебен от колекциониране на пеперуди и насекоми; и още Артър Едуард Сиймур Лафтън, който по-късно е застрелян от мексикански бандити през 1913 година на трийсет и осем годишна възраст.

Рийвс незабавно минава към деловата част. Ако Фосет и другите курсисти се вслушат в инструкциите му, могат да се превърнат в следващото поколение от изследователи. Рийвс ще ги научи на нещо, което картографите не са могли да правят през по-голямата част от историята: да определят точното си местоположение, където и да се озоват.

— Ако поставите на човек превръзка на очите и го отведете на която и да било точка от повърхността на земята, да речем, нейде из Африка, и после му свалите превръзката, той би могъл (стига да е добре обучен) след кратко време да ви покаже на картата точното място, на което се намира – казва Рийвс.

Нещо повече, ако Фосет и колегите му дръзнат да изкачат най-високите върхове и да проникнат в най-гъстите гори, биха могли да нанесат на карта останалите неоткрити територии по света.

Рийвс показва поредица от странни предмети. Един прилича на телескоп, прикрепен с винтове към кръгло метално колело. Рийвс обяснява, че това е теодолит, с който може да се определи ъгълът между хоризонта и небесните тела. Демонстрира им още инструменти – изкуствени хоризонти, анероиди и секстанти, – после повежда Фосет и останалите към покрива на сградата да изпробват оборудването. Мъглата често възпрепятства наблюдението на слънцето и звездите, но сега те се виждат достатъчно ясно. Географската ширина, казва им Рийвс, може да бъде получена чрез измерване на ъгъла на слънцето по пладне спрямо хоризонта или пък височината на Полярната звезда и всеки от студентите се мъчи да използва приборите, за да определи местоположението си – извънредно трудна задача за начинаещ. Когато идва ред на Фосет, Рийвс го наблюдава изумен.

„Той схващаше изумително бързо всичко ново – спомня си по-късно. – И макар никога преди да не беше боравил със секстант или с изкуствен хоризонт за наблюдение на звездите, още с първия опит измери много точно надморската височина. Всеки, който го е пробвал, знае, че по правило това се постига с дълъг опит.“

Фосет е учен не просто как да измерва, а как да вижда – да регистрира и класифицира всичко наоколо си. Налични са два основни наръчника, които да му помагат. Единият е „Изкуството на пътешестването“, написан от Франсис Галтън за широката публика. Вторият е „Съвети към пътешествениците“ под редакцията на Франсис Галтън и е нещо като неофициална библия в дружеството. (Фосет ще вземе екземпляр от него и на последното си пътуване.) В изданието от 1893 година се твърди: „Когато един пътешественик не наблюдава, губи и той, и останалите“. Нататък продължава: „Помнете, че основните и най-добри инструменти на пътешественика са собствените му очи. Използвайте ги постоянно и регистрирайте наблюденията си на място, като за целта винаги имайте подръка бележник с номерирани страници и карта. Записвайте всички съществени обекти в поредността на появяването им: потоци, тяхната пълноводност, цвят; планински вериги, характера и очевидната им структура и наличие на ледници, цвета и формите в пейзажа, преобладаващи ветрове, климат... Накратко, описвайте за себе си всичко, което виждате, още на момента“. (Нуждата от записване на всяко наблюдение е толкова дълбоко вкоренена, че докато Робърт Фалкън Скот бърза към Южния полюс, не спира да си води записки дори когато хората му умират наоколо. Едни от последните думи в дневника му са: „Ако бяхме оживели, имах много да разправям за твърдостта, издръжливостта и куража на моите спътници и разказите ми биха трогнали всяко английско сърце. Сега остава тези сурови бележки и мъртвите ни тела да разкажат нашата история.“)

За да изострят способността за наблюдение на бъдещите изследователи, наръчниците в комбинация със семинари, провеждани от дружеството, предоставят основни познания по ботаника, геология и метеорология. Курсистите са въведени и в зараждащата се сфера на антропологията, която по онова време често е наричана „наука за диваците“. Въпреки че викторианците вече имат контакт с чужди култури, в тази област действат почти изключително аматьори и ентусиасти. (През 1896 година във Великобритания има само един университетски преподавател по антропология.) Също както Фосет е бил обучаван да вижда контурите на земята, сега е наставляван да наблюдава Другите – онези, които в „Съвети към пътешествениците“ са наричани „диваци, варвари, по-слабо цивилизовани народи“. Наръчникът отново предупреждава всеки курсист да се пази „от предразсъдъци, присъщи на европейския му начин на мислене“, но в същото време добавя: „Установено е, че някои раси са по-нископоставени спрямо други като обем и сложност на мозъка и в това отношение австралийците и африканците отстъпват на европейците“.