Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Накрая курсистите са съветвани как да процедират при смърт на член от групата. Трябва да се напише подробен доклад за случилото се, който да се потвърди с подписи от останалите в екипа. „Ако някой от хората се изгуби, преди да продължите и да го изоставите на съдбата му, свикайте формално групата и ги попитайте дали по тяхно мнение сте сторили всичко възможно да го спасите, след което протоколирайте отговорите им“, гласи инструкцията на Галтън. При смърт на спътник личните му вещи трябва да бъдат прибрани, за да бъдат предадени на роднините му, а тялото му да бъде достойно погребано. „Изберете добре маркирано място, изкопайте дълбок гроб, покрийте го с тръни и го затрупайте с тежки камъни като защита от хищни животни.“

След едногодишен курс Фосет заедно със съкурсниците си се явява на финалния изпит. От курсистите се иска да демонстрират умения по геодезия, което изисква добро разбиране на геометрия и астрономия. Фосет е прекарал много часове да зубри заедно с Нина, която споделя неговия интерес към изследователската работа и работи неуморно, за да му помага. Ако се провали, той е наясно, че ще се върне на изходна позиция и пак ще му се наложи да стане войник. Внимателно попълва всички отговори. Когато завършва, подава работата си на Рийвс. И после чака. Рийвс информира курсистите за резултатите им, в това число и Фосет. Той е изкарал изпита – и нещо повече. В своите мемоари Рийвс изрично упоменава Фосет, който е преминал изпита „с отличие“. Фосет е успял, получил е сертификата на Кралското географско дружество или, както той се изразява, „КГД направи от мен изследовател“. Сега му трябва само мисия.

— Не можеш да тръгнеш ей така – заяви жена ми.

Погледнах към леглото, където бях струпал няколко чифта шорти и маратонки „Адидас“.

— Имам си швейцарското армейско ножче – изтъкнах.

— Много ме успокои.

На следващия ден по нейно настояване се опитах да открия магазин, от който да се оборудвам по-надеждно. Приятели ме насочиха към един от многото в Манхатън, обслужващи растящия брой от туристи, офроуд мотоциклетисти, маниаци по екстремни спортове и воини за през уикенда. Магазинът буквално беше с размерите на промишлено хале и когато влязох вътре, едва-що не ослепях. Имаше палатки с цветовете на дъгата, каяци в бананова окраска, лилави планински велосипеди, неонови сноубордове, висящи от тавана и по стените. Цели сектори бяха посветени на препарати против насекоми, замразени сушени храни, балсами за устни и слънцезащитни кремове. Имаше цял отдел за обувки и чорапи, без да се включва отделното пространство с обувки за сняг. По цяла редица рафтове бяха изложени термочорапи и по друга такава – термобельо. Друга секция бе посветена на специализирани списания от рода „Пристрастени към туризма“ и „С раница на гръб“, в които имаше статии, озаглавени „Как да оцелееш при нападение от мечка“ и „Последни кътчета на дива природа в Америка: 31 начина да откриеш усамотение, приключения и... себе си“. Изглеждаше, че колкото повече са намалели възможностите за истинско изследователство, толкова повече са се увеличили средствата, предоставяни на желаещите да го предприемат, както и формите, с които да го симулират – бънджи скокове, сноубординг и прочие. Откривателството сякаш вече не бе насочено към външната среда, а по-скоро към човешката душевност, ако се съдеше по наръчници и брошури, призоваващи към „терапия чрез къмпингуване сред дивата природа“ и „личностно израстване чрез приключения“.

Стоях в пълно недоумение пред витрина, пълна с разни подобни на часовници приспособления, когато млад сътрудник с издължени жилести ръце се появи зад щанда. Имаше излъчването на човек, наскоро завърнал се от Еверест.

— Мога ли да ви услужа с нещо? – попита ме.

— Какво е това нещо тук? – поинтересувах се.

— О, върховна джаджа. – Той отвори страничен панел и извади предмета. – Всъщност е малък компютър. Показва температурата, където и да се намирате. Също и надморската височина. Снабден е с дигитален компас, часовник, аларма и хронометър. Няма устройство, равно на него.

Осведомих се за цената и той каза, че е около двеста долара, но че няма да съжалявам за похарчените пари.

— А това какво е? – посочих друга чудесия.

— Горе-долу същото. Плюс че отмерва сърдечния ви ритъм и е подходящо за дневник. Ще съхрани всички данни, които пожелаете да вкарате за метеорология, разстояния, надморско ниво – каквото ви дойде наум. Какъв вид пътешествие планирате?