Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Когато обясних колкото можах намеренията си, той силно се ентусиазира и аз се сетих за един от издирващите Фосет през трийсетте години на двайсети век, който класифицира хората според реакциите им на неговите планове:

Налице е типът Благоразумни, които отсякоха: „Това е извънредно глупаво начинание“. Мнението на Мъдрите гласеше: „Това е извънредно глупаво начинание, но поне ще си вземеш поука от него за друг път“. Имаше и Романтици, убедени, че ако всички постоянно вършеха това, бедите на света скоро биха приключили. Завистливците благодаряха на Бог, че няма да тръгнат с мен. А имаше и друг сорт хора, които с варираща неискреност твърдяха, че биха дали всичко да могат да ме придружат. Коректните се осведомяваха дали познавам някого в тамошното посолство. Практичните обсъждаха надълго и нашироко ваксинации и оръжия с различни калибри... Предвидливите ме питаха направил ли съм завещание. Имаше ги и такива, дето са предприемали „нещо такова навремето“, от тях получавах съвети как да се справя с мравките и как маймунското месо било много хранително, че и това на гущери и папагали – на вкус било почти като пилешко.

Продавачът явно беше от типа Романтици. Попита колко дълго ще отсъствам. Отвърнах, че не знам – месец, може би по-дълго.

— Прекрасно! Супер! Така ще имате възможност да навлезе в атмосферата. – После му хрумна нещо. Попита вярно ли, че в реките на Амазония се въдела рибата кандиру. – Нали се сещате, оная, дето...

Не беше нужно да довършва въпроса си. Чел бях за почти прозрачното, тънко като клечка за зъби създание в „Изследователските начинания на Фосет“. Предизвикваща повече страх от пираните, тя е един от малкото биологични видове в света, които се изхранват изцяло с кръв. (Наричат я „вампирската риба на Бразилия“.) Обичайно се впива в хрилете на риба и изсмуква кръвта й, но атакува също и отворите в човешкото тяло – вагина или анус. Най-прочути са случаите на проникване в мъжки пенис, където се загнездва трайно. Ако не бъде отстранена, пострадалият е обречен на смърт и са налице сведения, че във вътрешността на Амазония жертви са били кастрирани, за да бъдат спасени. Фосет, който видял кандиру, хирургически отстранена от мъжка уретра, казва: „Мнозина са загинали от тази риба, а предсмъртната агония е ужасяваща“.

Като разправих на продавача каквото знаех за кандиру, той бързо се трансформира от Романтик в Практичен. Макар че едва ли имаше защита от подобно създание, той взе да ми описва всевъзможни артикули, които революционизирали изкуството на къмпингуване: устройство, което комбинираше дигитален термометър, фенерче, лупа и свирка; вакуумиращи чували, в които можеш да сплескаш всичко; швейцарски армейски ножчета с компютърен драйвер за съхраняване на снимки и музика; бутилки за пречистване на вода, служещи и като фенери; портативни душове със соларна енергия; каяци, сгъващи се до размер на войнишка мешка; плаващо фенерче, за което не са нужни батерии; шуби, дето могат да станат спални чували; палатки без колове; таблетка, „унищожаваща вируси и бактерии за 15 минути“.

Колкото повече се впускаше той в обяснения, толкова по-дързък се чувствах. Мога да се справя с това, казах си, като нахвърлях в кошницата си няколко артикула в стил Джеймс Бонд. Накрая продавачът заключи:

— Досега никога не сте къмпингували, нали?

Помогна ми да избера нещата, които реално щяха да са ми нужни, включително удобни туристически обувки, яка раница, синтетични дрехи, суха замразена храна и мрежа против комари. Добавих за всеки случай и портативен джипиес.

— Вече никога няма да се загубите – увери ме младежът.

Благодарих му от сърце и като стигнах до жилищната ни сграда, натоварих оборудването в асансьора. Натиснах бутона за втория етаж. Тъкмо преди вратата да се затвори, проврях длан да я спра. Нарамих целия багаж, излязох от асансьора и вместо това се качих пеша по стълбите.

Същата вечер, след като сложих сина си Закари да спи, извадих всички вещи, които възнамерявах да взема за пътуването, и се заех да ги опаковам. Сред тях имаше папка с най-важните документи за Фосет, които бях копирал. Докато ги прелиствах, се спрях на писмо, в което се споменаваше за нещо толкова „потайно“ по думите на Брайън Фосет, че баща му никога не отворил дума на тази тема. В писмото пишеше, че след като вече имал диплома от Дружеството, Фосет получил първото си назначение от британското правителство през 1901 година. Заминавал за Мароко и не като изследовател, а като шпионин.