Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Първият граничен град, до който достигат Фосет и Чивърс, е Руренабакей в северозападна Боливия. Макар че на картата на Фосет е изписан с главни букви, представлява просто ивица кал с бамбукови колиби и лешояди, кръжащи над тях. „Сърцето ми се сви – пише Фосет в дневниците си – и започнах да осъзнавам колко примитивна е в действителност тази страна.“

Регионът е отдалечен от всякакъв център на политическа власт. През 1872 година Боливия и Бразилия правят опит да изградят железница през джунглата, но толкова много работници измират от болести и от индианските набези, че проектът става известен като Железницата на мъртъвците. Твърди се, че за всяка положена траверса имало умрял човек. Когато Фосет пристига близо три десетилетия по-късно, железницата вече се строи от трета по ред фирма и все пак са положени само осем километра релсов път – или, както пише Фосет, „простира се от никъде до никъде“. Тъй като долината на Амазонка е толкова изолирана, тя се ръководи по свои закони и, както посочва един наблюдател, в сравнение с тези територии американският Див запад изглежда като „кротка сбирка на богомолци“. Когато през 1911 година британски пътешественик минава през региона, твърди, че един местен жител му казал: „Правителство ли? Какво е това? Тук нямаме никакво правителство!“. Мястото е рай за бандити, бегълци и търсачи на съкровища с револвери и на двата хълбока, които ловят с ласо ягуари от скука и убиват без колебание.

Фосет и Чивърс навлизат по-дълбоко в този свят и стигат до далечното селище Рибералта. Там Фосет вижда спиращо край брега корабче. Един работник се провиква „Добитъкът пристигна!“ и пред очите на Фосет пазачи с камшици подкарват трийсетина мъже и жени индианци на брега, където купувачи започват да ги инспектират. Фосет пита митнически служител какви са тези хора. Роби, отвръща му онзи.

Фосет е шокиран да научи, че поради масовото измиране на работници в джунглата каучуковите барони, в опит да поддържат притока на работна ръка, пращат въоръжени потери, за да отвличат и поробват племена. В един случай край река Путумайо в Перу зверствата, причинени на индианците, стават толкова скандални, че британското правителство започва разследване, след като става ясно, че извършителите са продавали акции от компанията си на Лондонската фондова борса. Доказателства сочат, че Перуанската амазонска компания буквално е провеждала геноцид в опит да укроти и пороби местното население: кастрирали и обезглавявали индианци, заливали ги с бензин и ги подпалвали, разпъвали ги на кръст надолу с главите, пребивали ги, осакатявали ги, морели ги от глад, давели ги и хранели с тях кучетата. Хора на компанията изнасилвали жени и момичета и чупели главите на малки деца. „На някои места смрадта от разлагащата се плът на безброй тела на жертви е толкова нетърпима, че тези местности биват временно напускани“, пише пътуващ инженер, нарекъл района „рая на Дявола“. Сър Роджър Кейсмънт, британският генерален консул, който води разследването, установява, че трийсет хиляди индианци са умъртвени само от тази каучукова компания. Британски дипломат заключава: „Не е преувеличено да се каже, че тази информация за методите, по които компанията е добивала своя каучук, надминава всички ужаси, за които се е чувало в цивилизования свят през последния век“.

Дълго преди докладът на Кейсмънт да придобие публичност през 1912 година, Фосет порицава зверствата в британски вестници и на срещи с висши правителствени чиновници. Нарича търговците на роби „диваци“ и „утайка на обществото“. Нещо повече, той знае, че бумът на каучук е направил собствената му мисия далеч по-трудна и опасна. Дори дружелюбно настроените преди племена вече са враждебни към чужденците. Фосет научава за група от осемдесет души, от която „толкова много били убити с отровни стрели, че останалите се отказали от експедицията и се оттеглили“. Пътешественици са открити заровени до кръста и оставени да бъдат изядени живи от мравки и други насекоми. В журнала на Кралското географско дружество Фосет пише: „Покварената политика, създала търговията на роби и открито насърчаваща безразсъдно избиване на местните индиански племена, много от които надарени с голяма интелигентност, е породила у индианците смъртоносна отмъстителност към всеки дошъл отвън и в този смисъл представлява една от големите опасности при проучванията на Южна Америка.“

На 25 септември 1906 година Фосет напуска Рибералта заедно с Чивърс; придружени са от двайсет хаймани и местни водачи, които са наели в граничните райони. Сред тях са ямайски предприемач на име Уилис, който въпреки склонността си към алкохола е първокласен готвач и рибар (Умееше да подуши храна и пиене, както хрътката надушва заек“, пише Фосет), и боливиец, бивш офицер от армията, който говори отлично английски и може да служи като преводач. Фосет държи хората да са наясно на какво се наемат. Всеки, който си счупи крайник или се разболее насред джунглата, има малко шансове да оцелее. Да бъде носен такъв човек, би застрашило цялата група; логиката на джунглата диктува той да бъде изоставен, тоест по думите на Фосет „разполага с избор между хапчета опиум, гладна смърт или изтезания, ако бъде открит от диваци“.