Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Точно преди залез най-сетне им дава сигнал да започнат да устройват лагера. Готвачът Уилис е натоварен с приготвянето на вечерята и допълва супата на прах с каквото животно са успели спътниците му да убият и уловят. Гладът превръща всичко в деликатес: тапири, риба скат, костенурки, анаконди, плъхове. „Маймуните са приемани като добро лакомство – отбелязва Фосет. – Месото им е твърде приятно на вкус, макар че отначало идеята да ги ям ме отблъскваше, тъй като нанизани на шиш над огъня, за да се обгори козината, изглеждаха ужасно подобни на хора.“

Докато се движат през джунглата, Фосет и хората му са по-уязвими за нападения от хищници. Веднъж глутница белоусти диви прасета се втурват към Чивърс и преводача, които започват да стрелят във всички посоки, а Уилис бързо се изкатерва на дърво, за да не бъде гръмнат от спътниците си. Дори жабите могат да бъдат смъртоносни при докосване: Phyllobates terribilis, която се среща в Колумбийска Амазония, съдържа достатъчно токсини да убие сто души. Един ден Фосет се спъва в коралова змия, чиято отрова блокира нервната система на жертвата и тя умира от задушаване. В долината на Амазонка, диви се Фосет, животинското царство „е против човека както никъде другаде по света“.

Ала не едрите хищници плашат най-много него и хората му, а неуморната напаст: тропическите мравки, които за една нощ могат напълно да разнищят дрехите на човек и раницата му; кърлежите, които атакуват като пиявици, и червените космати буболечки, ядящи човешка плът. Пръскащите цианид стоножки. Паразитните червеи, причиняващи слепота. Кръвосмучещите мухи, които пробиват дрехите и снасят яйцата си, от които се излюпват ларви под кожата. Почти невидимите хапещи мушици, наричани пиум, оставящи човешкото тяло покрито с лезии. „Целуващи буболечки“, които хапят жертвите си по устните и прехвърлят едноклетъчно, наречено Trypanosoma cruzi; двайсет години по-късно у човек, убеден, че благополучно е напуснал джунглата, без да пострада, започва подуване на сърцето или на мозъка, завършващо със смърт. Ала нищо не е по-опасно от комарите. Те предават всевъзможни болести от малария до „трошаща костите“ треска, елефантиаза и жълта треска. „Комарите са основната причина Амазония все още да остава непроучен регион“, пише Уилард Прайс в книгата си от 1952 година „Удивителната Амазонка“.

Фосет и хората му се увиват в мрежи, но дори това е недостатъчно. „Пиумите ни налитаха на ята – пише Фосет. – Принудени бяхме да затваряме от двете страни заслона от палмови листа на лодката с мрежи против комари, забулвахме си главите и при все това скоро ръцете и лицата ни представляваха маса от малки, сърбящи, кървави мехурчета.“ Междувременно полверините, които са тъй дребни, че приличат на прашинки, се крият в косите на Фосет и спътниците му. Често мъжете не могат да мислят за друго освен за насекомите. Започват да различават шума от търкане на крилцата на различните хвърчащи твари. („Табана пристигаха поединично, но възвестяваха присъствието си с пробиване, все едно направено с игла“, казва Фосет.) Буболечките изтормозват изследователите до лудост, както свидетелства дневникът на природоизпитател, който придружава Фосет на по-късна експедиция:

20/10: Атакуван съм в хамака си от комари, не по-дълги от два милиметра; мрежите не дават защита; от ухапванията им през цялата нощ не мога да мигна.

21/10: Поредната безсънна нощ заради кръвосмучещи комари.

22/10: Цялото ми тяло е на буци заради ухапвания от насекоми, китките и ръцете ми са подути. Две нощи почти не съм спал, просто е ужасно... По пладне заваля дъжд, трая целия следобед и през по-голямата част от нощта. Обувките ми са подгизнали... Кърлежите са по-яростни от всякога.

23/10: Кошмарна нощ с най-ужасните ухапвания от комари досега, дори димът не ме спасява.

24/10: Вече съм почти поболян от насекоми. Ръцете и китките ми са подути. Крайниците ми са боядисани от намазания йод.

25/10: Събудих се и открих термити, полазили всичко, оставено на земята... Кръвосмучещите комари още са си тук.

30/10: Медоносни пчели, комари и полверини правят живота ни ад.

2/11: Дясното ми око е съвсем замъглено заради комарите.

3/11: Пчелите и комарите са по-зли от всякога, няма покой.

5/11: Първият ми опит с пчели, ядящи плът и мърша. Хапещите комари са на облаци – най-тежкото им нашествие досега. Храната е неядима, пълна с мръсните им тела и гнусни червени коремчета, пълни с нашата кръв.

Шест месеца след началото на експедицията повечето от хората, включително Чивърс, боледуват от треска. Признаците са неутолима жажда, цепещо главоболие и неконтролируемо треперене. Мускулите им пулсират тъй силно, че им е трудно да вървят. Едни са пипнали малария, други – жълта треска. При жълтата треска мъжете най-много се боят от изобилното плюене на кръв, което означава, че смъртта е близо. При маларията, покосяваща 80 процента от хората, работещи в долината на Амазонка, понякога има халюцинации, от които може да се премине към кома и смърт. В един момент Фосет споделя лодка с четирима пасажери, които се разболяват и умират. Като използва греблата, той им изкопава гробове на брега. По думите му единственият им паметник са „кръстосани вейки, вързани с трева“.