Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

— Как да го разбирам?

— ПХФ ги е написал, за да отклони хората от следата. Били са за заблуда.

Новината ме смая и притесни: ако беше вярно, много хора се бяха отправили, може би с фатални последици, в погрешна посока. Когато попитах защо Брайън Фосет, който е редактирал „Изследователските начинания на Фосет“, е оставил тази неистина, тя ми обясни, че е искал да уважи желанията на баща си и брат си. Колкото повече говореше тя, толкова по-ясно осъзнавах, че онова, което за мнозина бе интригуваща загадка, за нейното семейство е било трагедия.

Когато приключихме с вечерята, Ролет промълви:

— Когато някой изчезне, това не е като обичайна смърт. Няма финал.

(По-късно сподели: „Когато майка ми умираше, казах й, че сега най-сетне ще узнае какво се е случило с ПХФ и Джак.“)

Ролет замълча, като че се опитваше да реши нещо за себе си. После ме попита:

— Наистина ли имате желание да откриете какво се е случило с дядо ми?

— Да. Стига да е възможно.

— Искам да ви покажа нещо.

Отведе ме в една задна стая и отвори голям дървен сандък. Вътре имаше няколко тетрадки с кожени подвързии. Кориците бяха протъркани, подшивката се бе разпаднала. Някои бяха овързани с ластик, за да ги държи.

— Какво е това? – попитах.

— Дневниците и работните бележници на ПХФ. – Подаде ми ги. – Може да ги прегледате, но трябва да ги пазите много грижливо.

Отворих един от тях, датиран от 1909 година. Корицата остави черни петна по пръстите ми – смесица от викторианска прах и кал от джунглата, както си представях. Страниците почти падаха, докато ги разгръщах, и аз ги придържах предпазливо между палеца и показалеца си. Разпознавайки микроскопичния почерк на Фосет, изпитах странно усещане. Това бе нещо, което и Фосет бе държал, което съдържаше най-интимните му мисли и което малцина бяха виждали. Писателката Джанет Малкълм веднъж сравнява биографа с „професионален обирджия, който влиза с взлом в къща, рови из чекмеджета, за които има основание да смята, че съдържат скъпоценности и пари, и тържествуващо отнася плячката си“.

Седнах на канапето в дневната. Имаше тетрадка почти за всяка година след 1906 (първата му експедиция) до 1921 (предпоследното му пътуване). Очевидно бе носил дневник на всяка от експедициите и беше вписвал наблюденията си. Много от тях бяха съчетани с карти и изчисления. На вътрешната страна на кориците бяха стихотворенията, които бе преписвал, за да чете в джунглата, когато е сам и отчаян. Едно като че визираше Нина:

О, моя любима! Нека бъде волята ти –

аз съм твой докрай.

Фосет беше преписал и стихове от „Самота“ на Ела Уийлър Уилкокс:

Никой не може да ти помогне да умреш.

Опира ли до удоволствия,

събрани сме в широка пищна зала.

Но в болката си нижем се по тесен коридор

и всеки сам минава по реда си.

Много от дневниците бяха изпълнени с банално ежедневие, записки, водени от човек без очаквания да остане в историята. „9 юли... безсънна нощ... Много дъжд, продължил чак до обед... 11 юли... Проливен дъжд, започнал в полунощ. Стигнахме до лагера, уловихме риба... 17 юли... преплувахме до другия бряг за балсово дърво.“ И тогава внезапно случайна фраза разкрива колко мъчно е съществуването му: „Чувствам се много зле... Снощи взех една ампула морфин, за да отдъхна за малко от болката в стъпалото. Тя пък ми докара силни стомашни спазми и трябваше да бръкна с пръст в гърлото си, за да се облекча“.

От съседната стая се разнесе силен шум и аз вдигнах очи. Изабел играеше видеоигра на компютъра. Взех друга от тетрадките. Тя беше с ключалка, която да защити съдържанието й.

— Това е тетрадката му за съкровища – обясни Ролет.

Ключалката беше отворена, а вътре бяха историите за заровени съкровища като Гала-пита-Гала и карти на предполагаемото им разположение. „В тази пещера има съкровище, съществуването на което е известно само и единствено на мен.“

В по-късни дневници, докато развива темата за Z, Фосет прави още археологически бележки. Има рисунки на странни йероглифи. Индианците ботокудо, сега практически изчезнали, му разправили легенда за град, „много богат на злато – в такова изобилие, че целият пламтял като огън“. Фосет бе добавил: „Не е изключено това да е Z“. Докато явно приближава към целта си, става по-потаен. В бележник с данни от 1921 година е описал „код“, който очевидно е измислил заедно с жена си, за да си разменят съобщения:

78804 Kratzbank = Открития почти както са описани

78806 Kratzfuss = Богато, важно и прекрасно