Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

— Ами запасите ни от храна? – пита Фишър.

Фосет отговаря, че ще вземат само дажби за няколко дни. После ще им се наложи да се изхранват от онова, което предлага природата, като индианците, чийто огън са видели да гори в далечината.

Макар да секат, режат, дърпат и отбутват растителност през джунглата от зори до здрач, обикновено напредват с не повече от километър на ден. Краката им затъват в кал. Обувките им се разпадат. Очите им са замъглени от миниатюрни пчели, привличани от потта и атакуващи зениците им. (Бразилците наричат тези пчели „ближещи очите“.) И все пак Фосет брои крачките си и се изкатерва по бреговете, за да вижда по-добре звездите с оглед определяне на местоположението им, сякаш като свежда пустошта до цифри и диаграми, това ще му помогне да я преодолее. На хората му не са им нужни такива ориентири. Те знаят къде се намират: в зеления ад.

Членовете на групата би трябвало да пестят дажбите си, но повечето се пречупват и ги консумират бързо. На деветия ден от придвижването си пеша експедицията е свършила храната. Сега Фосет установява онова, което изследователите още от времето на Ореляна насетне са знаели и което ще се превърне в основа на научна теория за фалшивия рай: в най-гъстата джунгла на света е трудно да се открие и хапка храна.

От всички гадни номера на Амазонка този е може би най-злодейският. Както казва Фосет, „Гладуването изглежда почти невероятно в горист регион, но е твърде вероятно да се случи“. Докато дирят храна, Фосет и хората му се сблъскват единствено с яки дървета и потоци от лиани. Гъби, съдържащи химикали, и пълчища от термити и мравки са оголили повечето от земята в джунглата. Фосет е учен да се оглежда за мъртви животни, но такива няма: всеки труп мигом е рециклиран от живите организми. Дърветата изсмукват още повече хранителни вещества от почвата, вече опустошена от дъжд и наводнения. Дървета и лиани се надпреварват да се извисят над общия балдахин, та да абсорбират някой лъч светлина. Един вид лиана, наричан „матадор“, или убиец, като че обобщава най-добре това състезание: тя се увива около дърво, сякаш предлага нежна прегръдка, после започва да го души, като му отнема живота и мястото сред гората.

Макар тази смъртна борба за светлината отгоре да създава траен мрак долу, малко бозайници се движат из джунглата, където други създания могат да ги нападнат. Дори животни, които Фосет и хората му би трябвало да срещнат, остават невидими за нетренираните им очи. Прилепите се крият в палатки от листа. Броненосци се заравят в земята. Пеперуди се маскират като дървесна кора. Каймани се правят на пънове. Един вид гъсеници прибягват до по-плашеща измама: трансформират телата си във форма на смъртоносна змия с триъгълна глава и големи блестящи очи. Както обяснява писателката Кандис Милард в „Реката на съмнението“, „тропическата гора не е градина на изобилието, а точно обратното. Тихите й сенчести дебри с изобилие от листа не са убежище, а по-скоро най-голямото природно бойно поле на планетата, където се води безпощадна борба за оцеляване, обхващаща всички обитатели във всяка минута от деня“.

На това бойно поле Фосет и хората му се оказват губещи. Дни наред Фостър, ловец от световна класа, обхожда земята с групата си, но се добира само до шепа ядки и палмови листа. Мъжете се опитват да ловят риба, за която са сигурни, че се въди там, предвид колко много пирани, змиорки и делфини има в другите амазонски реки, ала за свое изумление изследователите не могат да уловят и едничка риба. Фосет подозира, че нещо е замърсило водите, и наистина някои дървета и растения произвеждат танинови киселини, които отравят реки в долината на Амазонка и създават така наричаните от биолозите Ейдриън Форсайт и Кенет Мията „акватични еквиваленти на пустиня“.

И така, Фосет и екипът му са принудени да бродят гладни през джунглата. Останалите искат да се върнат назад, но Фосет е твърдо решен да намери мястото, където извира Верде. Препъват се напред с отворени усти, опитват се да уловят всяка капка дъжд. Нощем телата им са пронизвани от студ. Токандира – отровна мравка, която причинява повръщане и висока температура, – е инфектирала Фишър, дърво е паднало върху крака на друг член на групата, така че товарът му трябва да бъде разпределен между останалите. Близо месец след като са тръгнали пеша, мъжете стигат до нещо, което, изглежда, е изворът на реката. Фосет държи да направи измервания, макар че от изтощение едва движи крайниците си. Групата се спира за момент за снимка: приличат на мъртъвци с хлътнали бузи, брадясали и с налудничави очи.