Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

Ала съперникът, от когото Фосет най-много се бои, е Алегзандър Хамилтън Райс, висок и елегантен американец, лекар, който като Фосет се е обучавал при Едуард Айърст Рийвс в Кралското географско дружество. Райс е малко под четийресет, с як гръден кош и рунтави мустаци, завършил медицинския институт в Харвард през 1904 година. В басейна на Амазонка го довежда интерес към тропическите болести, където той проучва смъртоносни паразити чрез дисекция на маймуни и ягуари и където скоро бива силно заинтригуван от географията и етнологията на региона. През 1907 година, докато Фосет провежда първата си изследователска експедиция, доктор Райс обикаля Андите с тогава неизвестния аматьор археолог Хайрам Бингам. По-късно доктор Райс се озовава в северния басейн на Амазонка, където търси началото на няколко реки и проучва местните жители. В писмо до приятел доктор Райс пише: „Напредвам много бавно, изучавам всичко извънредно внимателно и стигам до извод само след дълъг размисъл. Ако имам съмнения за нещо, връщам се отново да работя над него“.

След тази експедиция д-р Райс осъзнава, че му липсва техническа подготовка, и се записва в Школата по астрономия и геодезия в Кралското географско дружество. След като завършва курса през 1910 година („Гледаме на него като на дете на нашето Дружество“, отбелязва по-късно президентът на Кралското географско дружество), той се завръща в Южна Америка, за да изследва басейна на Амазонка. Докато Фосет е импулсивен и дързък, Райс подхожда към мисията си със спокойната прецизност на хирург. Набира екип от стотина души и е вманиачен по оборудването – нови лодки, нови ботуши, нови генератори, – както и по въвеждането на най-модерните методи на съвременната наука в дивата пустош. По време на една експедиция спира, за да извърши операция по спешност на местен, страдащ от антракс, както и на индианка с абсцес близо до черния дроб. Кралското географско дружество отбелязва, че тази процедура е „вероятно първата хирургическа операция под упойка с хлороформ, извършена в този първобитен див регион“. Въпреки че д-р Райс не пришпорва хората си, както го прави Фосет, поне в един случай те се вдигат на бунт срещу него и го изоставят в джунглата. По време на същата експедиция кракът на д-р Райс толкова се инфектира, че той се оперира сам, докато е още в съзнание. Както казва Келти на Фосет, „той е човек на медицинската наука, много талантлив в работата си“.

Фосет може и да е бил убеден, че никой не може да надмине способностите му като изследовател, но е знаел, че главният му съперник има предимство, с което не може да се състезава: пари. Доктор Райс, който е също така богатият внук на бивш кмет на Бостън и губернатор на Масачусетс, е женен за Елизабет Уайдънър, вдовица на магнат от Филаделфия, един от най-богатите хора в Америка. (Първият й съпруг и синът й са на борда на „Титаник“, когато потъва.) Със състояние, възлизащо на милиони долари, доктор Райс и съпругата му – която прави дарение на Харвард с библиотеката „Уайдънър“ в памет на покойния си син – помагат за финансирането на нова лекционна зала в Кралското географско дружество. В Съединените щати доктор Райс често се появява на срещи с карания си от шофьор син ролс-ройс, облечен в дълго кожено палто. Както пише в един вестник, „той се чувства също толкова удобно в елегантното общество на Нюпорт, колкото и в джунглите на Бразилия“. С неограничени суми пари, които да финансират експедициите му, може да си позволи най-модерното оборудване и най-добре обучените хора. Фосет, от своя страна, постоянно трябва да се моли на фондации и капиталисти за финансова подкрепа.

Въпреки огромната шир на Амазония, тя не може да смести егото и амбициите на всички тези изследователи. Те се наблюдават зорко един друг, ревниво пазят в тайна маршрутите си от страх да не бъдат изпреварени за някое откритие. Дори провеждат разузнаване за дейността на другите. „Ослушвай се за всяка информация относно движенията на Ландор“, съветват Фосет от Кралското географско дружество в комюнике от 1911 година. На Фосет не му трябва подканяне: той е развил параноята на шпионин.

Изследователите бързат да хвърлят съмнение върху постижението на съперник или дори напълно да го отрекат. След като Рузвелт и Рондон съобщават, че са проучили за пръв път река, дълга близо хиляда и петстотин километра – прекръстена на Рио Рузвелт в чест на президента, – Ландор казва пред репортери, че е невъзможно да съществува такъв приток. Нарича Рузвелт „шарлатанин“ и го обвинява в плагиатство на събития от пътуването на самия Ландор. „Виждам, че дори е пипнал същата болест, от която страдах аз, и не щеш ли, в същия крак. Тези неща често се случват на големи изследователи, които внимателно четат книгите на скромни пътешественици, обикаляли региона преди тях.“ Рузвелт не закъснява с отговора си, че Ландор е „абсолютен измамник, на когото не бива да се обръща внимание“. (Не за пръв път Ландор е наречен измамник: след като изкачва връх в Хималаите, Дъглас Фрешфийлд, един от най-изтъкнатите алпинисти на времето си и бъдещ президент на Кралското географско дружество, твърди: „Никой планински катерач не би могъл да приеме за чиста монета подвизите с фантастична скорост и издръжливост, които господин Ландор си въобразява, че е извършил. Неговите сензационни легенди уронват доверието и у дома, и на континента в английските пътешественици, критици и научни дружества“.) Доктор Райс, от своя страна, първоначално окачествява доклада на Рузвелт като „неразбираем“, но след като Рузвелт му предоставя повече подробности, се извинява. Макар че Фосет никога не се е съмнявал в откритието на Рузвелт, нарича го пренебрежително приятно пътешествие „за застаряващ човек“.