Оливър Боудън - Прозрение

Капитанът приближи, стиснал примката. Ецио забеляза колко хлабаво виси дългото въже зад нея.

— Не виждам никакъв орел — каза капитанът. — Според мен на ястребите ще им стигнат три дни.

— Ще те уведомя — отвърна равнодушно Ецио.

Група войници се бяха появили зад капитана, но лично той застана плътно зад Ецио, свали му качулката, прокара примката през главата и я пристегна около врата му.

— Сега! — нареди капитанът.

— Сега!

В същия момент, когато усети ръцете на капитана да го стисват за раменете, готови да го блъснат в забвението, Ецио вдигна лакът и го заби яростно, назад. Капитанът изкрещя и залитна към съратниците си. Асасинът се наведе и вдигна хлабавото въже, виещо се върху дъските. Втурна се между тримата мъже, завъртя се и уви клупа около врата на олюляващия се капитан. После скочи от платформата към празнотата.

Капитанът се опита да се запази равновесие, но твърде късно. Тежестта на Ецио го събори върху дъските. Те потрепериха, когато главата му се блъсна в тях. Въжето се изопна и едва не пречупи врата на капитана. Посинял, той вдигна длани към врата си и зарита, борейки се за живота си.

Бълвайки всички ругатни, дошли им наум, стражите извадиха мечовете си и хукнаха напред. Заудряха с остриетата им въжето, за да освободят командира си. Прережеха ли въжето, проклетият Ецио Аудиторе щеше да се разбие върху скалите на сто и петдесет метра под него. Нямаше значение как ще умре, стига наистина да е мъртъв.

В края на въжето, въртейки се във въздуха, Ецио бе пъхнал и двете си ръце под примката, за да не му пререже гърлото. Погледна надолу. Висеше близо до стената. Сигурно имаше нещо, за което да се залови, преди да падне. Но ако нямаше, по-добре да срещне смъртта така, отколкото да изтлява бавно.

Горе, върху зловещо разлюляната платформа, стражите най-после успяха да прережат въжето, разкървавило врата на капитана им. И Ецио започна да пада, да пада…

В момента, щом усети въжето да се разхлабва, той люшна тялото си близо до крепостната стена. Масяф беше построен от асасини за асасини. Нямаше да го предаде. Беше забелязал част от счупено скеле да стърчи от стената на петнайсет метра под него. Насочи тялото си натам, докато летеше надолу. Успя да сграбчи скелето и потрепери от болка, защото ръката му едва не се откъсна от раменната става. Скелето го издържа и той не го изпусна. Стиснал зъби, се надигна, за да го улови с две ръце.

Но това не беше всичко. Стражите, надвесени над платформата, бяха забелязали какво става и започнаха да го замерят, с каквото им попадне подръка, за да го съборят. Отломки, камъни и парчета дърво полетяха към него. Ецио се озърна отчаяно. Вляво каменна издатина се виеше по стената на около шест метра от него. Ако се залюлееше и набереше достатъчно инерция да прескочи разстоянието, съществуваше слаба възможност да успее да се изтърколи надолу по ескарпа 7 7 Изкуствено изграден стръмен склон пред укрепление; защитна дига. — Б.ред. . Под краката му се издигаше скално било. Полусрутен каменен мост преваляше бездната и отвеждаше към тясна пътека на отсрещния склон.

Привел глава под градушката от отломки отгоре, Ецио се залюля напред-назад. Дланите му се подхлъзнаха върху гладките като лед дъски на скелето, но не го изпусна. Скоро набра инерция. Настъпи моментът, когато не биваше да чака повече, трябваше да рискува. Събра всичките си сили и се отблъсна, политайки във въздуха. Разперил ръцете си като криле, насочи тялото си към ескарпа.

Приземи се тежко и главата му се замая. Не успя да запази равновесие и се запремята надолу, отскачайки по грапавините, но в крайна сметка постепенно съумя да овладее разбитото си тяло и се затъркаля към моста. Знаеше, че това е жизненоважно, защото не се ли приземеше на точното място, щеше да се прекатури през скалата към Бог знае каква бездна. Движеше се прекалено бързо, но не можеше да контролира скоростта си. Но успя да запази самообладание и най-после спря — на три метра от началото на моста.

Ненадейно го осени мисъл — колко стар беше този мост? Беше тесен, побираше само един човек и далеч, далеч надолу Ецио чуваше бученето на разярени води, биещи в скали, невидими в дъното на черната пропаст. Тежестта на тялото му разклати моста. Откога ли никой не беше стъпвал върху него? Хоросанът и камъните вече се ронеха, излинели от старост. Когато се изправи на крака, с ужас забеляза как на метър и нещо зад него зейва пукнатина. Тя се разшири и камъните от двете й страни започнаха да падат и да се сгромолясват като лавина в тъмната бездна.