Оливър Боудън - Прозрение

Превратности в политиката бяха изпратили за кратко Макиавели в затвора, но след рухването на реакционния режим той бе поел отново юздите на живота си във Флоренция и често посещаваше Вила Аудиторе. Ецио го очакваше с нетърпение, макар да не понасяше язвителните му забележки относно несполучливите си опити да пише мемоари, Реколтата през 1518 година не беше добра, а той се разболя от някаква инфекция на белите дробове, която се проточи, без да й обръща внимание, през цялата зима.

Една ранна привечер в началото на пролетта Ецио седеше сам пред камината в дневната. Чаша от собственото му червено вино стоеше до него. Държеше перото и за кой ли път се опитваше да подхване върху празния лист Шестнайсета глава. Откри обаче, че спомените са далеч по-безинтересни от действителността, и не след дълго — както обикновено — побутна пергамента нетърпеливо настрани. Протегна ръка към виното, но го разтърси пристъп на болезнена кашлица и чашата падна с трясък, разливайки виното върху плота от маслиново дърво на писалището, но не се счупи. Той стана да я улови, когато се затъркаля към ръба на масата, и я вдигна. София влезе, привлечена от шума.

— Добре ли си, amore 55?

— Няма нищо. Съжалявам за бъркотията. Дай ми кърпа.

— Забрави кърпата. Трябва да си починеш.

Ецио се подпря на стола, а София го побутна нежно да седне. После вдигна бутилката без етикет с малка салфетка, увита около гърлото й, и той гузно попита:

— Пристигна ли Николо?

— Зад мен е — отвърна тя и добави сухо: — Ще ти донеса друга бутилка. Виждам, че тази е почти празна.

— Писателите се нуждаят от гориво.

Макиавели беше влязъл в стаята без церемонии, както се полага на стар приятел и чест гост. Той взе кърпата от София.

— Дай на мен.

Избърса чашата и плота на писалището.

Ецио го наблюдаваше с кисело изражение.

— Поканих те пийнем по чаша, не да чистиш след мен.

Макиавели доизчисти невъзмутимо, преди да отговори с усмивка:

— Мога да върша и двете. Спретната стая и чаша хубаво вино са всичко, от което се нуждае един мъж, за да е доволен.

Ецио се засмя подигравателно.

— Глупости! Звучиш като герой от собствените си пиеси!

— Не си ги гледал — поклати глава София.

Той се смути.

— Е, представям си ги…

— Нима? Защо тогава не впрегнеш въображението си на работа? Защо не се поизпотиш да напишеш нещо? — посочи Макиавели захвърления ръкопис.

— Вече го обсъдихме, Николо. Не съм писател. Аз съм баща и производител на вино. Това ми стига.

— Вярвам ти.

София беше донесла нова бутилка червено вино. Остави я до тях заедно с две чисти чаши, чисти салфетки и кошничка pandiramerino 56.

— Ще ви оставя да разисквате литературата — каза им. — Ще помогна на Андреа да приспи децата и ще се заема с моите писания.

— Какво пишеш? — попита Макиавели.

— Няма значение — отвърна тя. — Ще почакам само да чуя харесва ли ти виното. Той все се жалва, че не е добро. Но пресушава бутилка след бутилка.

— Тя ще напише последната страница, преди ти да започнеш — каза Макиавели.

— Все едно — отвърна Ецио. — Опитай виното. По-миналогодишната реколта. Провал!

— Щом те интересува мнението ми, ще го чуеш.

Той отпи глътка, задържа я в устата си да усети вкуса и преглътна.

— Превъзходно е — усмихна се. — Отново санджовезе, нали? Или греша?

По лицето на София се изписа широка усмивка и тя потупа Ецио по рамото.

— Виждаш ли? — каза му.

— Смес от няколко сорта — отвърна доволно Ецио. — Но предимно доброто ми старо санджовезе. Не го смятах за чак толкова лошо. Лозята ми са първокласни.

— Разбира се — отпи още една дълга глътка Макиавели.

Ецио се усмихна, но София забеляза как ръката му се вдигна неволно към гърдите и ги разтърка.

— Хайде! — каза той. — Още не се е мръкнало съвсем. Ела да ти покажа…

Излязоха навън и тръгнаха по алеята, отвеждаща към лозята.

— Требиано за бялото — обясни Ецио, сочейки ред лозници. — Трябва да го опиташ на вечеря. Ще има tonno al cartoccio 57. Специалитетът на Серена.

— Харесва ми как готви рибата тон — каза Макиавели. Озърна се. — Добре се справяш, Ецио. Леонардо щеше Да се гордее с теб, ако вадеше градината ти.

— Само защото използвам инструментите, които ми подари — засмя се Ецио. — Ще ми завиди. Продавам два пъти повече вино, отколкото винарната му в Порта Верчинела. Не биваше да изпраща онзи мошеник Сал ай от Амбоаз да стопанисва лозята му.

Ецио млъкна и след миг попита:

— Какво имаш предвид? Какво означава „щеше“ да се гордее?