Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Защо един и същ пакет от земеделски култури е положил началото на производството на храни в цяла Западна Евразия? Дали защото в много от тези ареали същият набор от растения се е срещал и в диво състояние и е бил преценен като полезен по същия начин, както в самия Плодороден полумесец, или пък те са били култивирани по самостоятелни пътища? Не, не може това да е причината!

Първо, много от основните доместикати на Плодородния полумесец дори не се срещат в диво състояние извън Югозападна Азия. Например никоя от осемте основоположни култури (с изключение на ечемика) не вирее в диво състояние в Египет. Но пък долината на Нил предлага естествена среда, подобна на тази в долините на Тигър и Ефрат. Следователно пакетът, вършел добра работа в тези долини, е вършел също толкова добра работа и в поречието на Нил, за да стимулира бързото и ефектно развитие не само на местното производство на храни, но и на характерната древноегипетска цивилизация. Но храните, послужили като „гориво“ за еволюцията на тази цивилизация, поне на първо време са липсвали в Египет. Сфинксът и пирамидите — тези характерни продукти на египетската цивилизация — са били издигнати от хора, изхранвали се със земеделски продукти, характерни в началото не за Египет, а за Плодородния полумесец.

Второ, дори в случаите, когато дивите предци на тези култури са се срещали и извън Югозападна Азия, ние можем да бъдем напълно сигурни, че посевите на Европа и Индия в по-голямата си част са били получени „наготово“ от Югозападна Азия и не са били резултат от местна култивация. Например дивият лен се среща и доста по̀ на запад, включително Британските острови и Алжир, а на изток — само до Каспийско море, докато дивият ечемик се среща дори и в Тибет. Но както и при основоположните култури от Плодородния полумесец, във всички културни сортове в днешния свят се среща само една комбинация от хромозоми — за разлика от многобройните комбинации, срещащи се в техните диви предшественици, или пък споделят само една от многобройните възможни мутации, с която култивираните растения се отличават от дивите си предци, за да се сдобият и с характеристики, представляващи ценност за хората. Например всички сортове грах споделят един и същ рецесивен ген, не позволяващ на шушулките им да се разпукват спонтанно и да разпиляват зърната си — нещо, което дивият грах най-редовно прави (както вече се спомена).

Наличните данни показват, че повечето основоположни култури от Плодородния полумесец никога не са били повторно одомашнявани на други места след първоначалната им култивация в този регион. Ако това се бе случило по самостоятелен път, те щяха да демонстрират наследствените черти на цялото си пъстро потекло под формата на различни хромозомни комбинации или генни мутации. Тоест можем да ги определим като типични примери за явлението преемптивна доместикация, което обсъдихме по-горе. Бързото разпространение на пакета от Плодородния полумесец е предотвратило всички евентуални опити в същата насока, не само в самия „полумесец“, но и навсякъде другаде, просто защото е отпаднала и необходимостта от възпроизвеждане на абсолютно същия култивационен процес.

Предците на повечето основоположни земеделски култури имат диви родственици (не само в самия „полумесец“, но и навсякъде другаде), които също са били подходящи за култивация. Например добре познатият ни грах спада към рода Pisum , който се състои от два диви вида: Pisum sativum , превърнал се в днешния градински грах, и Pisum fulvum , който пък — представете си — никога не е бил одомашнен. А този Pisum fulvum е със съвсем приличен вкус, независимо дали пресен или изсушен, и е обичайна гледка в дивата природа. По същия начин и различните видове пшеница, ечемикът, лещата, нахутът, бобовите и ленът имат до един многобройни диви родственици освен тези, които са били култивирани. Наистина, някои от роднините на фасула и ечемика са били култивирани самостоятелно в двете Америки и Китай — все на места, които са достатъчно отдалечени от Плодородния полумесец. Но в Западна Евразия това се е случило само с един от няколкото потенциално полезни диви видове — вероятно защото се е разпространил изключително бързо и хората просто са престанали да събират за храна останалите видове. Както вече стана дума, бързото разпространение на дадена земеделска култура е осуетявало в зародиш всички евентуални опити за култивация на нейните диви родственици, както и тези за повторна култивация на нейния предшественик.