Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Случило се е така, че евразийците са наследили много повече одомашнени едри тревопасни бозайници в сравнение с хората на другите континенти. Този резултат, дарил за момента с несъмнени предимства евразийските общества, се дължи на три основни факта, свързани с географското разположение, историята и биологията на самите бозайници. Първо, Евразия — с цялата й огромна площ и разнообразна екология — е стартирала и с най-голям брой кандидати за доместикация. Второ, не Евразия или Африка, а тъкмо Австралия и двете Америки са изгубили най-много такива „кандидати“ по време на серийното им изтребление в края на Плейстоцена — вероятно защото бозайниците на тези три континента са имали нещастието да се сблъскат за първи път с хора без никакви предизвестия и сравнително късно в еволюционната ни история, когато ловните умения на нашия вид вече са били неимоверно усъвършенствани. И накрая, един висок процент от „кандидатите“ в Евразия се е оказал по-подходящ за одомашняване в сравнение с другите континенти. Ако прегледаме списъка на „кандидатите“, които никога не са били одомашнени, например африканските едри стадни бозайници, ще видим, че за дисквалификацията на всеки от тях си е имало конкретна причина. Ето защо Толстой най-вероятно би одобрил горещо думите на един по-древен автор (макар и казани в друг контекст). Имам предвид евангелиста Матей и формулата „Мнозина са звани, а малцина избрани.“ 18 18 Мат. 22:14. Срв. и Лука 14:24. — Б.пр.

Разгледайте по-внимателно тази карта на света (Фигура 10.1) и сравнете формата и ориентацията на континентите. Вероятно ще ви направи впечатление една очебийна разлика. Двете Америки заемат много по-голяма площ по вертикала (9000 мили), отколкото по хоризонтала — в най-широката си част стигат до 3000 мили, а в най-тясната (Панамския провлак) са едва 40. Тоест основната континентална ос на двете Америки е ориентирана от север на юг. Същото важи, макар и в по-малка степен, за Африка. За разлика от тях основната ос на Евразия е ориентирана от изток на запад. Дали пък тази ориентация не е оказала някакъв ефект върху историята на човечеството?

Тази глава ще се занимае с това, в което (поне според мен) се изразяват огромните и понякога трагични последствия от този фактор. Да, аз смятам, че осовата ориентация се е отразила на темпото на разпространение на доместикатите 19 19 Тоест всички растения и животни, които са били доместицирани (одомашнени). — Б.пр. , а вероятно и на създаването на писмеността, колелото и други подобни важни нововъведения. И тази основна географска особеност има много съществен принос за различния житейски опит на коренните американци, африканците и евразийците от последните пет столетия.

Разпространението на производството на храни се оказва решаващо, за да оценим значението на географските разлики за появата на пушките, вирусите и стоманата — по същия начин, както са важни и началните му етапи, които пък проследихме в предходните глави. Ето защо, както видяхме в Глава V, не повече от девет са ареалите на земното кълбо (ако не и само пет), където това производство е възникнало самостоятелно. Но в праисторическата епоха то вече се е утвърдило и в много други ареали. И всички те са започнали да произвеждат храни в резултат от разпространението на земеделските посеви, добитъка и овладяването на технологиите, свързани с тяхното отглеждане, а в някои случаи и вследствие на миграциите на самите земеделци и скотовъдци.

Основните посоки на това разпространение са от Югозападна Азия към Европа, Египет и Северна Африка, Етиопия, Централна Азия и долината на Инд; от Сахел и Западна Африка към Източна и Южна Африка; от Китай към тропическата част на Югоизточна Азия, Филипините, Индонезия и Япония, и накрая от Мезоамерика към Северна Америка. Наред с това, въпросното производство се е обогатявало — дори и там, където е възниквало самостоятелно — с включването на земеделски култури, добитък и технологии, заимствани от други ареали.

По същия начин, както някои региони са се оказали по-подходящи от другите за такова производство, така и темпото му на разпространение варира значително по света. Но в някои изключително подходящи от екологична гледна точка региони то така и не е било усвоено в праисторическата епоха, макар и вече да е съществувало в съседните земи. В това отношение най-смущаващи са неуспехите на земеделието и скотовъдството да стигнат от Югозападните щати до Калифорния или от Нова Гвинея и Индонезия до Австралия, както и неуспехът на земеделието да се утвърди в днешната провинция Натал в Южна Африка. Но дори и в регионите, където производството на храни се разпространило още в праисторически времена, темпото и датите му на разпространение също варират значително. В единия край на „класацията“ попада почти стремителната скорост, с която то се е разпространявало по осите изток-запад: от Югозападна Азия на запад към Европа и Египет и на изток към долината на Инд (като е напредвало с по 0,7 мили годишно); и от Филипините на изток към Полинезия (3,2 мили на година). В срещуположния край попада доста мудното темпо, с което се е движело по осите север-юг: то е напредвало от Мексико към американския Югозапад с по-малко от 0,3 мили на година (което обяснява и защо мексиканската царевица и фасул са се превърнали в продуктивни земеделски култури в Източните щати едва през X в.); а перуанската лама се е придвижила до Еквадор със скорост 0,2 мили на година. И тези разлика са можели да се окажат и далеч по-драстични, ако царевицата не е била култивирана в Мексико едва през 3500 г. пр.Хр. (аз съм по-консервативен в този тип изчисления — нещо, към което напоследък са склонни и някои от археолозите), а не много, много по-рано (както продължава да смята една немалка част от днешните археолози 20 20 Особено мексиканските. — Б.пр. ).