Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Бързото разпространение на една земеделска култура може да предотврати не само повторните (а в случая и напълно излишни) опити за нейната култивация на други места, но и на дивите й родственици. Ами да, щом вече сте отгледали съвсем приличен грах в градината си, едва ли има смисъл да започвате отново от нулата и да се опитвате да култивирате дивия грах, виреещ по околните хълмове. Естествено, същото важи и за многобройните му диви роднини, които на практика с нищо не превъзхождат своя вече култивиран събрат. С появата си всички основни култури на Югозападна Азия са предотвратили и култивацията на който и да било техен близък родственик от дивата природа от цяла Западна Евразия. За сравнение аграрната история на Новия свят изобилства със случаи на паралелна култивация на равностойни и тясно свързани, но въпреки това различаващи се растителни видове в Мезоамерика и Южна Америка. Например 95% от памука, отглеждан в съвременния свят, е от вида Gossypium hirsutum , култивиран още през праисторическата епоха в Мезоамерика. Но ето че праисторическите южноамерикански „фермери“ са отглеждали вместо него сродния му Gossypium barbadense . Очевидно този сорт мезоамерикански памук е бил възпрепятстван да стигне още тогава и до Южна Америка, за да предотврати опитите за култивиране на други видове див памук там (както и обратното). По подобен начин и лютите чушлета, тиквите, амарантите и пълзящите, представители на различни, но така или иначе сродни видове, са били култивирани и в Мезоамерика, и в Южна Америка, което подсказва, че нито една от тези земеделски култури не е имала възможността да се разпространи достатъчно бързо, че да спести и маса излишни усилия.

И така, редица, макар и доста различни факти ни навеждат на един и същ извод — че производството на храни се е разпространявало по-лесно извън границите на Югозападна Азия, отколкото в двете Америки, а най-вероятно същото важи и за Субсахарска Африка. Горното включва и пълния неуспех на това производство да достигне някои иначе подходящи от екологична гледна точка ареали, разликата в темпото и селективността на разпространението, както и различните начини, по които най-рано култивираните земеделски култури са предотвратили опитите за повторна култивация на същия вид или на негови близки родственици. И коя ще е била тази особеност на двете Америки и Африка, която толкова е усложнила местното разпространение на производството на храни в сравнение с Евразия?

За да отговорим на този въпрос, нека първо се спрем на стремителното разпространение на производството на храни извън границите на Югозападна Азия (и по-точно Плодородния полумесец). Скоро след възникването на това производство — около 8000 г. пр.Хр. — се стига и до съответната „центробежна“ вълна, тръгнала от Плодородния полумесец, за да обхване постепенно и останалите части на Западна Евразия, както и Северна Африка. Тук привеждам една много любопитна карта (Фигура 10.2), начертана от генетика Даниел Зоари и ботаничката Мария Хопф, с която те показват как въпросната вълна е достигнала към 6500 г. пр.Хр. Гърция и Кипър, а също и Индийския полуостров, към 6000 г. — Египет, към 5400 г. — Централна Европа, към 5200 г. — Южна Испания, а към 3500 г. — и Британия. Във всеки от тези ареали производството на храни винаги е започвало с някои от растенията и животните, одомашнени в Плодородния полумесец. Наред с това пакетът от култури на Плодородния полумесец се е разпространил и извън границите на Северна Африка, за да стигне до Етиопия (датата все още не е уточнена). Но пък древна Етиопия е създала много свои земеделски култури и ние все още не знаем дали това е било местна инициатива или пък културите, пристигнали от Плодородния полумесец, са положили началото на местното производство на храни.

Бел.: Символите представят местата, където са открити най-ранни останки (уточнени с помощта на радиовъглероден анализ) на земеделски култури, усвоени в Плодородния полумесец (се отнася за самия Плодороден полумесец в периода до 7000 г. пр.Хр.). Прави впечатление също, че датите стават все по-късни с постепенното отдалечаване от същия този Плодороден полумесец. Тази карта се базира на Карта 20, приложена към книгата на Зоари и Хопф „Култивиране на растения в Стария свят“ (Zohary, Hopf, Domestication of Plants in the Old World). Имайте предвид, че цитираните дати са „некалибрирани“.

Разбира се, далеч не всички доместикати, включени в този макет, са се разпространили и във всички останали ареали — в Египет например е било прекалено горещо, за да се наложи там и айнкорновата пшеница. В някои зони отделните елементи са пристигали по различно време: например в Югозападна Европа овцете са изпреварили житните култури. В други са се насочили и към култивацията на местни растения от рода на полския мак в Западна Европа и най-вероятно пъпеша в Египет. Но в повечето случаи производството на храни в тези „външни“ зони е зависело първоначално изцяло от доместикатите на Плодородния полумесец. Тяхното разпространение скоро е било последвано от други нововъведения, осъществени в самия „полумесец“ или в близост до него, в това число колелото, писмеността, металообработващите технологии, млечните продукти, плодните дървета, както и производството на бира и вино.