Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Има огромни различия и в основния пакет, в който насажденията и домашните животни са били разпространявани, което пък отново ни подсказва показва с какви по-големи или по-малки препятствия са се сблъсквали по пътя си. Например ако основните доместикати в Югозападна Азия са се разпространили без особени сътресения на запад към Европа и на изток към долината на Инд, то нито един от одомашнените в Андите бозайници (ламата, алпаката и морското свинче) не са успели да стигнат и до Мезоамерика в доколумбовата епоха. И този въпиещ неуспех очевидно се нуждае от обяснение. В края на краищата, в същата Мезоамерика са възникнали гъсто населени земеделски общности и цели комплексни общества, така че едва ли можем да се съмняваме, че андийските лами са щели да им бъдат от огромна полза (стига да са им били под ръка) в качеството си на потенциални месни продукти, превозни средства и източници на вълна. Ако изключим кучетата, Мезоамерика е била лишена от такива бозайници, за да задоволява точно тези си потребности. Затова пък някои южноамерикански култивирани растения са успели да стигнат до Мезоамерика — например маниоката, бататите и фъстъците. Що за „селективна бариера“ е била тази, която ги е пуснала да минат, но пък е отрязала достъпа на ламите и морските свинчета?

Едно по-дискретно изражение на тези толкова разнообразни географски отлики при разпространението е явлението, известно като преемптивна 21 21 От лат. pre-emptio , „преимуществено право на закупуване“. — Б.пр. култивация. Много от дивите растителни видове, от които са произлезли нашите земеделски култури, се различават генетично от ареал на ареал, тъй като на различните места са протичали и различни мутации. По същия начин промените, необходими за превръщането на дивите растения в „посеви“, по принцип могат да бъдат предизвикани и от различни нови мутации, и от различни селекции, за да доведат до сходни резултати. Във връзка с това човек би могъл да разчовърка някоя по-широко разпространена земеделска култура и да се запита дали всички нейни разновидности демонстрират една и съща „дива“ или пък трансформираща (т.е. регулирана „отвън“) мутация. Идеята на този анализ е да разберем дали въпросното растение е било култивирано само в един ареал или това се е случило самостоятелно в няколко различни ареала.

Ако подложим на генетичен анализ основните древни насаждения в Новия свят ще се окаже, че повечето от тях включват две (или повече) алтернативни диви разновидности или пък две (или повече) алтернативни трансформиращи мутации. Това подсказва, че въпросното растение е било одомашнено самостоятелно в поне два различни ареала и че някои негови разновидности са наследили специфичната за дадения ареал мутация, докато останалите са наследили тази от някой друг. На тази основа ботаниците стигат и до извода, че перуанският фасул ( Phaseolus lunatus ), обикновеният ( Phaseolus vulgaris ) и лютите чушлета от групата Capsicum annuut/chinense са били одомашнени най-малкото в два отделни случая — единия път в Мезоамерика, а другия в Южна Америка — като същото важи и за тиквата Cucurbita pepo и семенното растение гъшикрак ( goosefoot ), които са били култивирани самостоятелно поне на две места — в Мезоамерика и източната част на Съединените щати. За разлика от тях повечето древни земеделски култури от Югозападна Азия демонстрират само по една от алтернативните „диви“ вариации или от съответните трансформиращи мутации, което пък подсказва, че всички съвременни разновидности на някоя от тези култури са произлезли вследствие на една-единствена култивация.

А какво би могло да означава това, че едно и също растение е било култивирано многократно и самостоятелно в различни части на неговата естествена среда, а не само веднъж, и то в точно определена област? Вече видяхме, че култивирането на растения включва и определени модификации на дивите видове, за да станат те и по-приемливи за хората — примерно да са с по-едри семена, по-приятен вкус или „нещо от сорта“. Логично е да предположим, че ако вече са разполагали с някоя по-продуктивна култура, начинаещите фермери биха продължили да я засяват, вместо да започват отначало, т.е. да събират други нейни повече или по-малко полезни диви родственици и да се опитват да ги култивират. Ако всички данни ни насочват към една-единствена култивация, то това би означавало следното: щом дадено диво растение е било култивирано, то бързо се е разпространявало и в други зони на неговата естествена среда, с което е отпадала необходимостта от повторна, макар и самостоятелна култивация на същото растение. Затова пък, когато се натъкваме на доказателства, че дадено растение е било култивирано самостоятелно в няколко различни области, ние нямаме друг избор, освен да приемем, че въпросната земеделска култура се е разпространявало прекалено бавно, за да предотврати и аналогичните опити на други места. Данните, с които днес разполагаме, подсказват, че в Югоизточна Азия е преобладавала тъкмо тази преемптивна култивация, докато в двете Америки този процес е протичал самостоятелно в различните области, което пък ни навежда на мисълта, че земеделските култури са се разпространявали далеч по-лесно в и извън пределите на Югоизточна Азия, отколкото в двете Америки.